– Ще те пусна. През тази врата. Не в разследването.
– И какво ще трябва да направя, когато мина през тази врата?
– Първо ще говоря с екипа.
– За мен ли?
– Да.
– Какво ще направиш? Ще гласувате ли?
– Да.
Себастиан срещна сериозния поглед на Торкел и осъзна, че бившият му колега не се шегува. Той кимна. Едно по едно. След като бе стигнал дотук, щеше да е необходимо много повече, за да се отърват от него.
Торкел се върна в Стаята. Другите седяха на местата си. Чашите за кафе бяха пълни, включително неговата.
– Взех кафе и за теб. Не бях сигурна дали искаш сметана – обади се Урсула, когато той издърпа стола си и седна, сякаш прочете мислите му.
– Благодаря. – Торкел й се усмихна. Тя също му се усмихна. Той предпочете да изтълкува усмивката й като нещо повече от любезност между колеги. И това за пореден път го накара да се запита дали нежеланието й да приемат Себастиан не се основава на чист егоизъм.
– Току-що обяснявах, че имаме първоначален резултат от пробата ДНК на Карл Волстрьом – продължи Урсула. – Не е той.
Торкел кимна. Не беше залагал големи надежди, че извършителят е Карл Волстрьом. Би било прекалено лесно. Щяха да заловят убиеца не защото е изпратил писмо, което го е издало. Торкел отново се замисли за случая. Ако в момента между него и Урсула се случваше нещо, той нямаше намерение да го разваля, като повтори грешката си от миналия път. Във връзката им имаше правила и Урсула бе въвела седемдесет и пет процента от тях.
Само на работа.
Никога на домашен терен.
Никакви планове за бъдещето.
И той бе добавил още едно свое правило: трябва да й показва непоколебима преданост.
Първите две правила всъщност означаваха едно и също, но сега самата тя бе поела инициативата и ги бе нарушила. Беше дошла в апартамента му. Идеята беше нейна, не негова. Може би щеше да размисли и да промени и третото правило...
– Кой се обади? – поиска да знае Ваня.
Торкел се обърна към нея. Ако искаше бъдеще с Урсула, той беше убеден, че не трябва да нарушава четвъртото правило, онова, което бе добавено след Вестерос. Винаги бъди предан. Ето защо се прокашля и се наведе напред.
– Обади се Себастиан. Питам се дали да го включим в разследването.
Реакцията беше горе-долу каквато очакваше. Урсула и Ваня се спогледаха с изражения, които ясно показваха какво мислят за предложението и за Себастиан. Били се облегна назад на стола си. На устните му заигра тънка усмивка.
– Наясно съм с мнението на Урсула и Ваня по въпроса – продължи Торкел, – но нямаше да го предложа, ако не мислех, че Себастиан може да ни помогне.
Ваня си пое дълбоко дъх и изглежда се накани да каже нещо, но Торкел я спря, като махна с ръка.
– Освен това знам, че всичко, което можем да спечелим, ако го приемем, ще изгубим от гледна точка на нарастващо раздразнение, загуба на съсредоточеност от време на време и вероятност да намалим продуктивността си. Затова този път искам всички да се съгласим дали да го включим.
– Ами ако не се съгласим? – попита Ваня.
– Тогава няма да го включим.
В стаята настъпи мълчание. Ваня и Урсула отново се спогледаха, сякаш да решат коя от тях ще спре Себастиан, преди да мине през вратата. Дали само едната от тях да има това удоволствие, или да го споделят и двете?
– Аз нямам никакви проблеми с предложението – неочаквано се обади Били. – Мисля, че той може да бъде полезен.
Ваня го погледна ядосано. На какво си играе той?
Били посрещна спокойно погледа й.
– Все пак Себастиан е експерт по серийни убийци, а ние издирваме сериен убиец.
Без да каже нищо, Ваня рязко блъсна назад стола си, отиде до таблото и разгледа снимките, въпреки че вече познаваше всеки детайл. Торкел я видя, че прехапа устни, и предположи, че той не е единственият, който се колебае между лично мнение и професионално решение. Ваня се обърна към него.
– Наистина ли мислиш, че ако Себастиан е с нас, имаме по-добър шанс да хванем онзи, който прави това? – Тя посочи снимките на убитите жени. Въпросът беше основателен. Ако Торкел остави настрана личните си чувства и прецени обективно, отговорът можеше да бъде само един.
– Да.
Ваня кимна и се върна на мястото си.