Както обикновено.
Имитаторът е способен да премине границата и да използва изключително насилие, но не е достатъчно силен да поеме инициативата и няма достатъчно въображение да измисли метод и сам да избира жертвите си. Нуждае се от пример, модел за подражание. Това се вижда ясно във всичко, което прави. Човекът, когото издирваха, внимаваше да не се набива на очи.
– Няма следи от влизане с взлом – продължи Били. – Изглежда тя, както и останалите, сама е пуснала убиеца да влезе. Има обаче следи от борба в апартамента. На местопрестъплението са оставени сперма, косми от гениталиите и пръстови отпечатъци.
Той сложи пръст върху друга снимка. Русокоса жена, на възраст между четиресет и пет и петдесет години. Сини очи. Малък белег на горната устна, вероятно от операция за коригиране на заешка устна, когато е била дете. Нямаше видима прилика с първата жертва. В съзнанието на Себастиан проблесна мисъл, докато я гледаше, но беше твърде лека и бърза, за да я улови.
– Петнайсети юли. Ханет Янсон Ниберг от Нинашамн. Съпругът и синовете й се върнали у дома след пътуване за футболен мач и я намерили убита. Тя написала в блога си, че ще бъде сама през уикенда и ще „отмаря“. Може би убиецът е знаел кога да нанесе удара.
– Другите имали ли са блог? – попита Себастиан.
Били поклати глава.
– Не, но Мария Лия е написала във фейсбук, че не е омъжена.
Себастиан кимна. Изумяваше го количеството информация, която хората са готови да споделят с непознати. Напоследък крадците не си правеха труда да проверят дали в набелязаната къща има някого. Собствениците с радост им предоставяха информацията в блоговете си, пишейки колко прекрасна ще бъде почивката или пътуването. Същото беше и с личната информация. Неомъжени означаваше сами и уязвими.
– Намерихме отпечатък от стъпка в цветната леха до стълбите – обади се Ваня. – Не е на съпруга или на синовете. И спермата е от същия човек като при Мария Лия.
– Значи той умишлено оставя веществени доказателства?
– Така изглежда – отвърна Торкел. – Или е необичайно некадърен. Но ако е толкова безполезен, би трябвало да е имал вземане-даване с полицията в миналото, а не фигурира в нашата база данни.
– Определено би трябвало да е имал вземане-даване с полицията – кимна Себастиан с обезпокоен вид. – Имитаторите обикновено имат криминално минало. За тях е изключително необичайно да започнат направо с убийство.
– Означава ли нещо фактът, че той оставя веществени доказателства? – попита Били.
Себастиан го погледна. В Били имаше някаква промяна. Миналия път той беше доволен да поеме отговорността за онези аспекти на разследването, които бяха свързани с технологиите – камери за наблюдение, мобилни телефони, записи на телефонни обаждания – и всички се обръщаха към него, когато предполагаха, че отговорът може да бъде открит в нечий компютър. Този път обаче изглеждаше по-ангажиран с въпроси, по които преди дори нямаше мнение. Общо взето, той явно беше много по в час с разследването от последния път, когато работиха заедно.
– Това е демонстрация на сила – не можете да ме откриете, въпреки че оставям улики... Кара го да се чувства по-умен от полицията. И е сигурен начин да се увери, че всички престъпления, които е извършил, ще бъдат свързани с него. Никой хитър адвокат няма да може да му отнеме триумфа в бъдеще.
– Значи иска да бъде заловен, така ли? – недоверчиво попита Ваня
– Не, но ако го заловят, иска да бъде сигурен, че нещата няма да свършат дотам.
– Както и да е... – Били продължи с прекъснатото обобщение. – Същият метод на действие. Същата нощница. – Той премести пръста си на третата жена на таблото. С тъмна коса. – Завчера. Катарина Гранлунд. Същите следи, същият метод на действие и всичко останало. Само с това разполагаме. – Били седна.
Себастиан се наведе напред.
– Той зачестява с убийствата.
– Важно ли е това?
– Хинде имаше доста последователен период на охлаждане. Стана само малко по-кратък.