– Толкова ли си свикнал да те мразят, че си доволен от хора, които те понасят?
– Вероятно.
– Ако не беше такъв гадняр, може би щях да те съжалявам.
– Благодаря. – Той я погледна признателно и видя, че това я вбеси още повече. Чувстваше се странно да е толкова близо до нея и да е единственият, който има пълна и точна представа за ситуацията.
Толкова много неща искаше да знае за нея. Какво сънува? Какво си мисли, когато седи до масата за закуска сутрин? За какво се смее с мъжа, за когото мисли, че е неин баща? Щеше ли някога да се сближи толкова много с нея и да я опознае по този начин?
– Престани – гневно каза Ваня, докато Себастиан я гледаше изпитателно.
– Какво?
– Да ме гледаш така!
– Как?
– Така. Както го правиш в момента. Дори не искам да се запитам за какво мислиш.
– Никога няма да отгатнеш...
Тя го погледна възмутено.
Себастиан се втренчи напред. Ваня несъзнателно се бе доближила до истината и я бе побутнала, без да знае и да мисли. Той искаше да продължи да докосва невъзможното. Мисълта беше трудна, а думите – още повече.
– Ако ти и аз се бяхме срещнали при други... – Себастиан млъкна и започна отново. – В друг период от живота ни. Искам да кажа, че за всичко има причина и...
– Себастиан? – прекъсна го Ваня.
– Да?
– Млъкни, по дяволите.
Той млъкна.
Тя настъпи газта.
До края на пътуването никой не пророни нито дума.
„Толенсвег“ № 19 беше една от множеството добре поддържани, очарователни къщи в жилищните райони близо до Стокхолм. Себастиан забеляза, че в градината са вложени много часове на всеотдайност и обич, но иначе тук нямаше нищо необичайно. Единствено яркожълтият знак на външната врата издаваше факта, че тук е станала трагедия: МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕ. ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО. Ваня тръгна нагоре по стълбите и отключи вратата. Себастиан не бързаше толкова и спря на старателно изметената пътека да огледа къщата. Два етажа. Покрив с червени керемиди. Рамки на прозорците в жълто и бяло. Чисто и подредено, със завеси на прозорците и цветя в бели саксии. Само допреди няколко дни тук беше живяла двойка с мечти и стремежи. Може би не бяха искали да се открояват, но със сигурност бяха искали да живеят.
Ваня отвори вратата и погледна Себастиан.
– Идваш ли?
– Разбира се. – Той отиде при нея и двамата влязоха вътре. Беше потискащо топло и задушно, усещаше се сладникава миризма на метал. Себастиан си помисли, че жертвата сигурно е кървяла обилно, след като мирисът още се усещаше. – Къде е спалнята?
– Жената е убита на горния етаж. Какво търсим?
– Искам да видя първо спалнята.
Ваня кимна раздразнено и тръгна.
– Тук горе е.
Те се качиха по стълбите мълчаливо. Винаги беше така. Смъртта караше хората да шепнат и забавяше нещата. Стигнаха до спалнята и спряха на прага. Стаята беше облепена с красиви жълти релефни тапети с успокояващ мотив. Завесите бяха дръпнати. Завивките бяха махнати, но големите тъмни петна върху двойния дюшек говореха красноречиво. Себастиан бавно влезе и се огледа наоколо.
– Какво сме пропуснали? – нетърпеливо попита Ваня.
– Малка стая, килер или долап – отговори Себастиан, наведе се и надникна под леглото.
Ваня го погледна уморено и посочи бялата плъзгаща се врата в другия край на спалнята.
– Там има дрешник.
Той поклати глава, без дори да го поглежда.
– Трябва да се заключва отвън. – Себастиан остана на мястото си и отново огледа стаята. На нощното шкафче имаше няколко книги с меки корици, а пред тях – черно-бяла фотография на усмихната двойка в сребриста рамка. Върху стъклото бяха разплискани капки кръв. Рикард и Катарина Гранлунд. Себастиан я позна от снимката на таблото в управлението. Той взе фотографията.
– Добре, какво трябва да има в долапа? – попита Ваня, която стоеше на прага.
Себастиан не отговори и продължи да гледа снимката в ръката си. Те стояха на някакъв плаж и изглеждаха щастливи и влюбени. Жената беше прегърнала мъжа, който гледаше право в обектива. Мястото приличаше на Готланд или може би Оланд. Плаж от дребни камъчета някъде. Лято не много отдавна. Себастиан внимателно остави снимката. Хрумна му мисъл.
Слаба и неясна.
Мимолетна.
Той отново взе фотографията.
– Попитах какво би трябвало да има в долапа?
Ваня започваше да се ядосва. Себастиан реши да забрави за снимката. Той се изправи и я погледна.
– Храна.
Ваня слезе долу, а Себастиан методично огледа горния етаж. Имаше още три стаи. Едната, изглежда, беше кабинет, с принтер и фотокопирна машина. Той предположи, че Били е взел компютъра. Библиотеката до едната стена съдържаше всичко от трилърите на Том Кланси до готварски книги, до една старателно подредени. Себастиан не намери онова, което търсеше, и се върна в малката дневна. Пътьом надникна в банята, която явно беше ремонтирана наскоро. Бяла, чиста, с плочки от пода до тавана, с душ и вана. Сравнително голяма, каквито харесват модерните двойки. Но не беше онова, което търсеше Себастиан. Дрешникът би подхождал за целта, но не се заключваше отвън.