Себастиан се обърна към Ваня за пръв път, откакто бяха излезли от стаята за посещения с Хинде.
– Сериозно ли мислиш, че щяхме да научим нещо, ако му беше позволила да докосне циците ти?
– А ти сериозно ли мислиш, че щях да му позволя да ме докосне?
Вратата избръмча и се отвори. Двамата излязоха от отделението с максимална охрана и продължиха по коридора. Ваня не знаеше какво я ядоса най-много. Имаше да избира от много неща, всичките свързани със Себастиан. Той я беше подценил, беше употребил думата „цици“ като футболен хулиган, смяташе, че тя се нуждае от закрила, вървеше прекалено бързо и й нямаше доверие.
– Преструвах се. – Тя отново го догони. – Ако ти не беше връхлетял като шибан рицар в лъскави доспехи, това можеше да доведе до нещо.
– Нямаше да доведе до нищо.
– Откъде знаеш? Ти се намеси веднага.
– Ти не можеш да играеш с Хинде.
– Защо?
– Той е много по-умен от теб.
Ваня забави крачка и го остави да върви напред. Вгледа се в него и реши да не си прави труда да степенува дразнителите. Мразеше всичко в Себастиан. Точка по въпроса.
42.
Аника Норлинг направи всичко възможно да убеди Себастиан и Ваня да седнат на канапетата до кафемашината, докато тя отиде да каже на директора на затвора, че те искат да говорят с него, но безуспешно. Себастиан мина покрай бюрото й, насочи се право към вратата и я отвори, без да почука.
Томас Харалдсон подскочи на стола си. Имаше чувството, че са го заловили да прави нещо лошо, и това го изненада. Той вдигна шава и веднага позна човека, който беше застанал на прага. Изражението на мъжа ясно показваше, че не вярва на очите си. Думите му го потвърдиха.
– Какво правиш тук, по дяволите?
Харалдсон се прокашля и изправи рамене. Опита се да си възвърне инициативата, въпреки че никога не я беше имал.
– Сега работя тук.
Себастиан обработи информацията и бързо стигна до единственото възможно заключение. Полицията на Вестерос най-после бе измислила начин да се отърве от Томас Харалдсон и го беше разкарала. Каквото и да се бе случило, сега Харалдсон явно работеше като надзирател в „Льовхага“. Той не беше първият полицай, тръгнал по този път. Често се налага смяна на професията, когато въпросният човек проявява склонност към насилие, има твърде много официални предупреждения или не е показал задоволителни резултати. Причината за понижението рядко беше некомпетентност, но ако имаше пръв път, Харалдсон беше първият кандидат.
– Е, да, полицията не е за всеки – подхвърли Себастиан и влезе в стаята. Ваня го последва и кимна за поздрав на Харалдсон. Той дори не забеляза. Какво искаше да каже Себастиан с думите, че полицията не е за всеки? Какво си мислеше той, че прави тук Харалдсон? – Къде е шефът? – попита Себастиан и се настани на единия фотьойл.
– Какво? – Харалдсон се обърка още повече, ако това беше възможно. Нали той седеше зад бюрото?
Ваня осъзна, че никой не е казал на Себастиан, че сега Томас Харалдсон е директорът на затвора „Льовхага“, а такова развитие на нещата надхвърляше границите на въображението. Можеше да стане интересно.
– И с какво се занимаваш? – попита Себастиан и многозначително кимна към компютъра пред Харалдсон. – Сърфираш из порно сайтове с неговата регистрация? Така ли се отърваха от теб във Вестерос?
Харалдсон изобщо не разбираше какви ги дрънка Себастиан. Очевидно имаше някакво недоразумение. Себастиан явно не знаеше какъв е сега той.
– Аз работя тук – каза Харалдсон с ясна отчетливост, която би обидила и петгодишно дете.
– Да, каза го.
– Работя тук – повтори Харалдсон и потупа с длани повърхността на бюрото. – Това е моят кабинет. Аз съм директорът на затвора.
Себастиан се вцепени.
– Ти си директорът на затвора?
– Да. Това е първата ми седмица.
– И как се случи това? На томбола ли разиграха длъжността?
Ваня си помисли, че въпросът е напълно основателен, но макар да нямаше високо мнение за Харалдсон и способностите му, знаеше, че той е в положение да направи разследването им значително по-трудно, отколкото вече беше, а това беше последното, което искаше сега, след като беше убедена, че Хинде е замесен по някакъв начин в убийствата. Както последния път, когато работиха заедно обаче, Себастиан изобщо не осъзнаваше факта, че трябва да поддържат добри отношения с някои хора. Тя видя, че изражението на Харалдсон помръкна след последната забележка на психолога, и реши да смени темата, преди Себастиан да изтърси нещо, с което наистина да го обиди. Но може би вече беше късно.