Себастиан реши да придвижи нещата малко по-нататък.
– Той не иска кафе от машината, а истинско, от кафенето. В порцеланова чаша.
Аника се обърна да провери дали е чула правилно. Себастиан повдигна рамене, за да покаже, че е само пратеник.
– А вие двамата искате ли нещо, след като ще ходя до кафенето? – Тя се мъчеше да не позволи негодуванието да прозвучи в гласа й.
– Не, благодаря. – Себастиан й се усмихна топло и съчувствено. – Ако решим, ще използваме кафемашината.
Аника кимна и му хвърли поглед, с който му каза, че Харалдсон е могъл да направи същото, а после излезе от стаята, затръшвайки вратата. Себастиан се върна в кабинета на директора по-развеселен.
Избраният момент беше изключително подходящ. Харалдсон остави телефона, обърна се към компютъра и започна да трака по клавиатурата.
– Не е бил освободен никой особено близък на Хинде. Роланд Юхансон е бил в крилото с максимална охрана заедно с него и двамата очевидно са имали някакъв контакт, но той е на свобода от близо две години. – Харалдсон погледна екрана и превъртя надолу текста с мишката. – Да, през септември ще станат две години.
– И никой друг? – попита Ваня, докато си записваше името.
– От време на време Хинде играел шах с Хосе Родригес в библиотеката – продължи Харалдсон, отново тракайки по клавишите. – Тук пише, че са го освободили преди по-малко от осем месеца.
– Бих искала копие от всичко, което имате за него – каза Ваня, записвайки си второто име.
– Разбира се. Ще накарам да направят разпечатки на досиетата им и ще ги вземете от Аника, когато си тръгвате.
Ваня кимна в знак на благодарност. Беше по-лесно, отколкото очакваше. Тя тъкмо ставаше, когато на вратата се почука и Аника влезе с чаша кафе.
Себастиан посочи Харалдсон зад бюрото.
– За шефа.
Секретарката се приближи и сложи кафето пред Харалдсон, без да пророни нито дума.
Той я погледна, приятно изненадан.
– Благодаря, много мило. – Хвана дръжката и леко завъртя чашата, сякаш да я огледа. – И в порцеланова чаша, като никога.
Себастиан видя намръщения поглед, който Аника хвърли на шефа си, преди да излезе от кабинета. Дали да не я изпрати за парче торта, когато си тръгват? Или може би щеше да бъде прекалено. Той чу, че Ваня благодари на директора за помощта, и излезе с нея от стаята.
Харалдсон взе чашата, облегна се назад на стола си и отпи глътка кафе. Беше вкусно. Не като обичайната помия от машината. Щеше да помоли Аника да му носи кафе от кафенето за в бъдеще. Това обаче можеше да почака.
Оказваше се, че Хинде е замесен в няколко убийства.
Няколко.
Множествено число.
Сигурно бяха серийните убийства, за които беше чел във вестниците. Летния психопат, както бяха кръстили убиеца вестниците. Четири жертви за един месец. Наръгани с нож според пресата. Голямо разследване. Важен случай и от „Риксморд“ смятаха, че Хинде е замесен по някакъв начин.
Едвард Хинде, който беше в отделението с максимална охрана на затвора, оглавяван от Харалдсон.
Той изпи още една глътка от горещото, вкусно кафе. От „Риксморд“ явно търсеха убиец извън затвора, но нямаха представа кой е той. Дали Хинде знаеше? Ами ако Харалдсон им помогне? И още по-добре, ако накара Хинде да му каже какво знае? Нямаше да е лошо Харалдсон да осигури липсващите парченца от пъзела в такъв важен случай. Може би нямаше да иска да остане вечно директор на затвор. Има и други постове. По-високи. Той изпи още една глътка кафе и реши да посещава по-често Хинде. Да стане негов приятел.
Да спечели доверието му.
Вече виждаше заглавията.
Чуваше похвалите.
43.
Минаваше обяд, когато отново се събраха в Стаята. Себастиан се беше отбил в апартамента си да се изкъпе. Все още не бе превъзмогнал провала си в „Льовхага“. Не само че не беше научил нищо, но и Хинде бе победил. Направо нокаут. Себастиан си беше преповторил наум цялата среща, докато стоеше под душа, и бе стигнал до заключението, че вината е на Ваня. Не защото бе започнала да се пазари с Хинде – това можеше да го извъртят някак, не в тяхна полза, разбира се, но поне в нулево равенство. Проблемът беше самата Ваня. А тя беше негова дъщеря. Себастиан беше отишъл на срещата, криейки тайни. Когато се беше срещал с Хинде в миналото, нямаше нищо, което да крие. Можеше да изиграе картите си и да реагира както иска, да взима решения на момента, без да се бои, че човекът от другата страна на масата ще научи повече, отколкото трябва да знае. Вече не беше така. Ако искаш да се справиш с Хинде, трябва да умееш да използваш цялото игрално поле. Ако има дори мъничка част, където не си готов да стъпиш, тогава може да разчиташ, че Хинде ще насочи разговора в тази посока. Този път Себастиан криеше тайни не само от Хинде, но и от Ваня. Невъзможна ситуация.