Торкел очевидно беше приключил с него, защото се обърна към Ваня.
– Имам и следовател, който има чувство. Чувство! Какво да правим? Да накараме някого да ни състави проклет хороскоп? Мамка му! – Торкел спря и удари с длан по масата. – Умират жени, по дяволите!
В стаята настъпи мълчание. Отвън се чу слабият шум на уличното движение, който никой не долавяше досега. През прозореца влетя оса, но изглежда промени решението си. Блъсна се няколко пъти в стъклото и накрая намери пътя навън. Никой не помръдна. Всички се бяха втренчили в някаква неутрална точка, където бяха сигурни, че няма да срещнат нечии други очи. С изключение на Урсула, която погледна всеки подред, очевидно доволна, че не е попаднала под обстрела. Себастиан отново изпи глътка минерална вода. Били оправи снимка, която беше закачена идеално. Ваня загриза нокътя си. Торкел постоя още малко до масата, а после се върна на мястото си, дръпна стола и седна. Ако някой щеше да наруши потискащото мълчание, това щеше да бъде той. Пое си дълбоко дъх.
– Ако уредя друга среща с Хинде, има ли вероятност да научиш нещо този път?
– Може би, ако отида сам – отговори Себастиан.
Ваня реагира светкавично.
– Аха, значи аз съм виновна, че не стигнахме доникъде?
– Не съм казал такова нещо.
– Каза, че ще имаш по-голям успех без мен. Как да го тълкувам, по дяволите?
– Не ми пука. Тълкувай го както искаш. – Себастиан изпи водата от бутилката и леко се оригна от въглеродния двуокис. Това придаде на гласа му по-неприятен тон, отколкото възнамеряваше.
Ваня се обърна към Торкел.
– Мислиш ли, че има някаква полза?
– Ваня...
– Спомняш ли си какво казахме, че ще направим, ако не проработи? Казахме, че ще го изритаме.
Торкел въздъхна. Беше си изпуснал нервите и сега атмосферата в екипа беше лоша. Въпросът беше дали това бе възникнало от отчаяние, че все още не знаят нищо за извършителя, или защото отново са включили Себастиан. Не знаеше, но трябваше отново да ги сплоти, макар и временно.
Той бавно стана.
– Добре... Хайде да се успокоим. Горещо е, работим усилено и денят е дълъг, а още не е свършил.
Приближи се до таблото и се втренчи в снимките, а после се обърна към другите.
– Трябва да се доближим до този човек и да го заловим. Урсула, сравни отпечатъците и ДНК-то с нашите данни за Юхансон и Родригес.
Урсула кимна, стана и излезе от стаята.
– Ваня, ти отиди в Сьодертеле и виж дали ще можеш да освежиш паметта на Родригес.
– Не трябва ли да изчакаме и да видим какви резултати ще получи Урсула?
– Колата, която вероятно следи Себастиан, е дошла от същото място. В момента това е достатъчно, за да обърнем малко повече внимание на Родригес.
Ваня кимна.
– Но той няма да дойде с мен. – Тя посочи към Себастиан, без да го поглежда.
Торкел въздъхна.
– Не, той няма да дойде с теб.
– Не те разбирам.
Торкел и Себастиан влязоха в кабинета на Торкел.
– Не си единственият.
Себастиан седна на канапето, а Торкел се подпря на ръба на бюрото.
– Бори се да се върнеш, а щом дойде, правиш всичко възможно да те изритаме.
– Наистина ли мислиш да се отървеш от мен само защото настъпих някого по мазола?
– Не става дума за това. Вече не.
– Нямаше как да знам, че Анете Вилен ще бъде убита.
– Поемам голям риск, като те оставям в разследването. Ти имаш връзка и с четирите жертви. Представяш ли си как ще прозвучи това на шефовете?
– Откога те интересуват тези неща?
Торкел въздъхна уморено.
– Винаги са ме интересували, защото това дава на екипа ми свободата да действа по собствена инициатива. Знам, че за теб това няма значение, защото винаги си правил каквото искаш. Но ти казвам за последен път – стегни се.
Себастиан се замисли за онова, което беше направил и казал, и какво беше поведението му, откакто се включи в разследването, и бързо стигна до заключението, че се беше държал както винаги. Казваше онова, което мислеше, и не се подмазваше, преструвайки се, че е вечно благодарен. Не искаше обаче да го изритат. Ако останеше, щеше да е близо до Ваня, но това не беше единствената причина. Това вече дори не беше най-важното. Ако го бяха попитали преди два дни какво би намалило интереса му към Ваня и обсебеността му от нея, той щеше да отговори: „Нищо“, но щеше да сгреши. Сега нещо друго беше излязло на преден план, засенчвайки всичко останало – дори Ваня. Четири жени бяха убити заради него.