Плюсовете бяха очевидни. Хинде щеше да отговори на въпросите му. Каквито и да са. Това щеше да даде на Харалдсон уникално прозрение и знания. В най-добрия случай щеше да научи достатъчно, за да разкрие четирите убийства.
Минусите? Не знаеше какво ще иска Хинде в замяна на отговорите си, но ако не кажеше „да“, никога нямаше да разбере. Ако беше против правилата или нещо, с което не можеше да се съгласи поради някаква друга причина, щеше да откаже и да сложи край.
Нищо не можеше да се обърка.
Харалдсон кимна.
– Добре. Какво имаш предвид?
Едвард трябваше да положи сериозни усилия, за да устои на импулсивното си желание да се изхили самодоволно. Той отправи на Харалдсон широка сърдечна усмивка и се наведе напред поверително.
– Ще ти кажа какво искам и когато го получа, можеш да ми зададеш какъвто въпрос искаш и аз ще отговоря.
– Честно.
– Обещавам.
Харалдсон протегна дясната си ръка, за да покаже, че са се споразумели. Ръкостискане. Всичко, което е необходимо между мъже.
Те си стиснаха ръцете и Хинде се затътри обратно към леглото, облегна се на стената и вдигна крака на дюшека. Отпуснато. Дружески. Омаловажавайки ситуацията. Той се вгледа изпитателно в Харалдсон между прегънатите си колене. С какво да започне? Трябваше да добие представа колко заинтересуван е човекът на стола.
– Имаш ли снимка на съпругата си?
– Д-да... – В отговора на Харалдсон прозвуча колебание.
– Може ли да ми я дадеш?
– Какво? – малко озадачено попита Харалдсон. – Само да я видиш или искаш да я задържиш?
– Да я задържа.
Харалдсон се колебаеше. Това не звучеше добре. Никак. Не мислеше, че Хинде ще поиска нещо такова. Предполагаше, че ще пожелае повече време в двора, по-хубава храна, по-голяма свобода с компютъра, може би бира. Неща, които биха направили по-приятен престоя му в „Льовхага“. Не и това. За какво му беше снимка на Йени? Според докладите Хинде беше сексуално неактивен, затова едва ли щеше да мастурбира, гледайки снимката й.
– За какво ти е?
– Това ли е въпросът, който искаш да ми зададеш?
– Не...
Харалдсон започна да се тревожи. Да сложи ли край на всичко още сега? Можеше ли?
Все пак ставаше дума само за една снимка.
В „Риксморд“ бяха убедени, че Хинде е замесен в четири убийства. Ако изиграеше правилно картите си, Харалдсон можеше сам да реши случая. Хинде беше затворен в „Льовхага“. Не можеше да направи нищо. Харалдсон дори не трябваше да уведомява „Риксморд“. Можеше да се издигне, дори да стигне до върха с тази информация. Да запази цялата слава за себе си. Да реши случая, докато другите още се чудят.
Ставаше дума само за една снимка.
Той извади портфейла от задния си джоб и го отвори. Зад твърдия прозрачен найлон от едната страна имаше снимка на Йени, направена в хотелска стая в Копенхаген преди осемнайсет месеца. Не се виждаше много от стаята, защото снимката беше подрязана, за да се вмести в портфейла му, но Йени сияеше. Толкова щастлива. Харалдсон много харесваше тази снимка. Обективът бе уловил Йени точно каквато беше. Снимката все още беше в картата с паметта на фотоапарата. Харалдсон можеше да извади друга.
Ставаше дума само за една снимка.
Въпреки това той не можеше да се отърси от чувството, че прави голяма грешка, когато сложи фотографията в протегнатата ръка на Хинде.
– Замесен ли си в наскорошните убийства на четири жени? – попита Харалдсон веднага щом снимката смени собственика си.
– Дай определение за „замесен“ – отвърна Хинде, поглеждайки снимката в ръката си. Малко над трийсет. Слаба и стройна. Усмихната. Брюнетка. Можеше да разгледа внимателно детайлите по-късно. Той остави фотографията върху книгата на нощното шкафче.
– Знаеш ли за тях?
– Да.
– Откъде?
Хинде поклати глава и пак се облегна на стената.
– Това е втори въпрос, Томас. Но само за да ти покажа колко високо оценявам факта, че си дошъл да ме видиш, ще отговоря, без да искам нищо в замяна. – Той погледна Харалдсон в очите и видя трепетно очакване и надежда. Човекът беше силно заинтересуван, нямаше съмнение в това. – „Риксморд“ ми казаха за убийствата.
– А преди това? – нетърпеливо настоя Харалдсон. — Знаеше ли нещо за тях преди това?
– Отговорът на този въпрос ще струва нещо.
– Какво?
– Нека да си помисля. Ела пак утре. – Хинде легна и взе книгата. Снимката на Йени се плъзна по масата, сякаш беше забравил, че е там. Харалдсон разбра, че разговорът е приключил. Не беше доволен, но все пак това беше начало. Определено можеше да доведе донякъде. Той стана, приближи се до вратата и излезе от килията.