През декември тя предложи на Микаел да се преместят в Стокхолм. Искаше да кандидатства в „Риксморд“. Мислеше да смени работата си. Омръзнало й беше да не участва активно в лова. Липсваше й адреналинът да бъде там, когато случаят приключва, да присъства на залавянето. В „Риксморд“ наскоро бяха назначили нов шеф, Торкел Хьоглунд, човек, за когото беше чувала добри отзиви. Време беше да направи нещо ново, да предприеме тази стъпка.
Не беше само заради Себастиан. Фактът, че щяха да работят заедно, ако я назначат в „Риксморд“, беше премия. Добре дошла допълнителна награда, но не това беше причината за желанието й да се премести. Не беше малка ученичка, която е влюбена до ушите и позволява чувствата да диктуват действията й. Много добре знаеше, че аферата може да приключи всеки момент. Но близостта и фактът, че щяха да се виждат всеки ден, биха могли да означават и че връзката им може да прерасне в нещо повече и да се задълбочи. За пръв път Урсула почувства, че е способна на различен вид взаимоотношения, в които може да се отпусне и вече да не е необходимо да се държи на разстояние, както правеше винаги досега.
На разстояние от Микаел.
От Бела.
От всички.
Освен това сестра й живееше в стокхолмското предградие Мелархьойден, а родителите й – в Нортеле, на седемдесет километра на североизток от централната част на Стокхолм. Щеше да бъде идеално, ако се наложи някой да гледа Бела през уикендите. Имаше куп причини да отиде в Стокхолм и нито една да остане.
Микаел не се съгласи.
Фирмата му била утвърдена в Линшьопинг и клиентите му били в Западна Швеция. Какво щял да прави в Стокхолм? Да започне наново? Ами Бела? Тя ходеше на училище вече от един срок, запазила беше старите си приятелки и обожаваше учителката. Правилно ли щеше да бъде да я откъснат от такава сигурна среда? Урсула възрази, че децата си намират приятели, където и да отидат, и че Микаел може да ръководи фирмата си от Стокхолм, само че ще пътува малко повече и ще прекарва няколко нощи без семейството си. През цялото време докато се мъчеше да го убеди обаче, в главата й се въртеше една мисъл – няма да навреди, ако Микаел и Бела не заминат с нея. Това щеше да й осигури спокойствие да изследва какво става и дали е време за постоянна промяна.
Извади късмет. Микаел предложи тя да замине сама и да живеят разделени – поне известно време. Не искал да пречи на кариерата й и щом други хора се събирали със семействата си само през уикендите, сигурно и те можели да го правят.
Урсула чинно се противопостави, но не за дълго. Тя говори с Бела и обеща да се връща у дома колкото може по-често. Бела, разбира се, се разстрои. За нея промяната беше голяма, нещо като развод, но Урсула беше сигурна, че дъщеря й щеше да страда много повече, ако заминаваше Микаел. В света на Бела добрият родител оставаше.
Урсула получи работата и замина. Намери си двустаен апартамент в Сьодермалм, но прекарваше повече време в дома на Себастиан. Когато бяха на работа, те се държаха напълно професионално и никой не би заподозрял, че са нещо повече от колеги. Извън работа започваше да се чувства, че стават все по-утвърдена двойка. Вършеха неща, които биха правили колеги – ходеха на театър, на кино и по ресторанти, но и на гости на сестрата на Урсула и съпруга й. Четиримата вечеряха заедно. Урсула се връщаше в Линшьопинг почти всеки уикенд, но все по-често имаше чувството, че оставя нещо, вместо да отива при нещо. Нямаше усещането, че се прибира у дома. Сигурна беше, че връзката със Себастиан означава много повече за нея, отколкото за него. Понякога се плашеше колко много означава. През пролетта тя най-после се осмели да си го помисли.
Беше влюбена.
За пръв път през живота си.
Урсула стана от бюрото. Не вършеше работа, а да седи и да мисли за неща, които се бяха случили преди двайсетина години, беше безполезно. Време беше да си тръгне. Може би вкъщи. Във всеки случай, да излезе оттук. Роланд Юхансон и Хосе Родригес бяха изключени като вероятни извършители. Отпечатъците и спермата, открити на местопрестъпленията, бяха на друг. Това не означаваше непременно, че двамата не са замесени по някакъв начин, защото колата, с която бяха следили Себастиан, беше открадната само на стотина метра от дома на Родригес, но решението да продължат по тази следа можеше да почака до утре. Урсула мина покрай кабинета на Торкел, докато вървеше към асансьора, и надзърна вътре. Нямаше никого. Тя изпита разочарование. Не че знаеше какво би направила, ако той беше там, но щеше да е хубаво да завърши деня седнала при него или може би да отидат да вечерят някъде. Беше гладна, защото бяха прекъснали вечерята й. Човекът, който стоеше в коридора и очевидно я чакаше. Урсула мина покрай него, без да го погледне.