След тричасовото представление хората се разотидоха доволни по домовете си, а Цезар остана в компанията на очарованите патриции и приемаше поздравленията им. Бибул разбра намека и след като никой не му обърна внимание, се прибра у дома.
От Марсово поле до Капенската порта бяха издигнати най-малко десет отделни дървени амфитеатъра. Най-големият побираше десет хиляди зрители, най-малкият — петстотин. Цезар дори не искаше да си личи, че конструкциите са временни, ами настояваше да бъдат боядисани, украсени и позлатени. По-големите театри приютиха мимове и изпълнения на фарсове; по-малките представяха римските драматурзи Теренций, Плавт и Ений, докато на най-малките, построени по гръцки образец сцени се играеха Софокъл и Есхил. По този начин имаше по нещо за всеки почитател на театъра. В продължение на четири дни от рано сутринта почти до здрач в десетте театъра се даваха без почивка представления. Пиршество за духа, но и за тялото, защото Цезар беше осигурил закуски за зрителите по време на почивките между актовете.
В последния ден тържественото шествие се събра на Капитолия, откъдето пое по традиционния път през Римския Форум и Триумфалния път към Големия цирк. На различни платформи стояха позлатените статуи на божества като Марс и Аполон… Или Кастор и Полукс. След като Цезар беше платил за статуите, нищо чудно, че Полукс беше доста по-малък на ръст от близнака си Кастор. Забавно!
На теория се очакваше игрите да бъдат финансирани от хазната, особено надбягванията с колесници, които бяха любимо зрелище за гражданите, но в действителност никога не се намираха държавни средства за забавленията. Това не беше възпряло Цезар, който беше заплатил за повече надбягвания, отколкото някога са се провеждали по време на Мегалезиите. Беше негово задължение в качеството му на първи куриатен едил лично да даде старт на надбягването, в което участваха по четири колесници: червена, синя, зелена и бяла. Най-напред се надбягваха колесници, теглени от четири коня, вързани на една дължина. Нататък следваха или колесници с два коня, или с три, или с четири, но строени в две редици. Цезар дори се бе погрижил за надбягвания без колесници: само с ездачи без седла.
При всяка гонка общата дистанция беше от пет римски мили, или около шест километра и половина. За целта се осъществяваха седем обиколки на спината — тясна и висока преграда от пръст, окичена с различни статуи. На една от тях се виждаха седем златни делфина, на друга — седем златни яйца, пъхнати в големи чаши, и т.н. При всяка обиколка единият делфин размахваше опашката си нависоко, както и едно яйце падаше от чашата. В деня на равноденствието, когато денонощието се поделяше на двайсет и четири еднакво дълги часове, едно надбягване би отнело около четвърт час, което означаваше, че конете бягат в галоп. Понякога при острите завои колесниците се засичаха, като целта беше всеки от водачите, омотан няколко пъти около кръста с юздите, за да не му избяга, и въоръжен с остър нож, за да среже каишите, ако се изхлузи от колесницата, да изпревари съперника и да се вмъкне от вътрешната страна на дъгата.
Публиката щеше да запомни този ден, защото между различните надбягвания почти нямаше почивки. Хората, събиращи залози, едва насмогваха да обиколят тичешком трибуните, за да съберат парите на въодушевените зрители. Нямаше нито едно празно място, за да се съберат всички. Много жени седяха в скутовете на съпрузите си. На подобни зрелища не се допускаха деца, роби и дори освободени роби, но жените седяха редом с мъжете. По време на Цезаровите надбягвания на трибуните се смениха поне двеста хиляди римски граждани, докато десетки хиляди други се бяха скупчили на Палатинския или Авентинския хълм, за да гледат отдалеч.