— Това са най-забележителните игри, които Рим някога е виждал — похвали Крас Цезар в края на шестия ден. — Що за техника си приложил да наводниш целия цирк с водите на Тибър, а след това да го подсушиш и приготвиш за надбягванията?
— О, тези игри са нищо — усмихна му се Цезар. — Пък и не беше чак толкова трудно да се използва Тибър: тъкмо беше придошъл от дъждовете. Почакай да видиш римските игри през септември. Лукул ще получи удар, ако направи грешката да прекоси Померия.
Но през месеците между Мегалезиите и римските игри Цезар извърши нещо толкова знаменателно, че в Рим щеше да се говори в продължение на години. Към края на лятото, когато в напечения от слънцето град имаше много гости от провинцията, подранили за септемврийските зрелища, Цезар организира траурни игри в памет на баща си и за целта зае целия Форум. Разбира се, денят беше горещ и слънчев, затова над площада беше опънато огромно пурпурно платнище. За опора беше използвал високите сгради, а ако нямаше сгради — беше издигнал величествени стълбове. Цялата тази конструкция беше проектирана лично от Цезар и издигната под неговия поглед.
Но още докато опъваха платнището, из града плъзна слух, че той има намерение да покаже хиляда гладиаторски схватки. Катул дори свика сената на извънредно заседание.
— Какви са истинските ти намерения, Цезаре? — питаше Катул пред препълнената зала. — Винаги съм знаел, че искаш да подкопаеш основите на републиката, но чак пък да поканиш две хиляди гладиатори при условие, че край града няма никаква войска! Това дори не е подкопаване, ами нападение с боен таран!
— Ами-и — изправи се бавно Цезар, — вярно е, че притежавам доста мощен таран, вярно е и че тайно съм подкопал не един и два тунела… Но винаги там, където е бил тунелът, е отивал и таранът. — Цезар демонстративно дръпна горния ръб на туниката си. Наведе глава и извика: — Истина ли казвам, таране? — Пусна плата, намести си дрехите и отправи най-чаровната си усмивка. — И според него казвам истината.
Крас му отговори с някакъв необичаен звук, наподобяващ едновременно кучешки лай и котешко мяукане, но преди да се е отпуснал съвсем, Цицерон огласи залата с игривия си смях. Сенаторите се разпръснаха да не се види, че всички се смеят, и Катул остана сам, моравочервен като въпросния таран.
В крайна сметка Цезар извади на Форума триста и двайсет двойки гладиатори.
Но преди да започнат самите игри, Катул и събратята му бяха стреснати от нова, още по-сензационна новина. Когато се зазори и вместо обичайния пуст площад слънчевите лъчи огряха едно малко пурпурно море, най-ранобудните зяпачи, дошли да заемат навреме хубавите места, установиха, че платнището далеч не е единственото нововъведение. През нощта по нареждане на Цезар из града бяха върнати по местата им всички статуи и портрети на Гай Марий, свалени навремето от Сула. Също и бойните трофеи на армията на Марий бяха прибрани на мястото си в храма на Честта и Добродетелта, който лично Марий беше издигнал на Капитолия. Какво можеха да сторят ултраконсервативните сенатори? Нищо. Рим не само че не беше забравил, но и не бе престанал да обича великия Гай Марий. От всичко, което Цезар стори през легендарния си мандат на римски едил, възвръщането на култа към Марий беше най-знаменателното му дело.
Естествено Цезар не пропусна възможността да напомни на гласоподавателите що за човек е той самият; на всяка от малките арени, на които се сражаваше някоя от триста и двестате двойки гладиатори — в дъното на Кладенеца на комициите, в свободното пространство между дървените трибунали, в съседство с храма на Веста, пред Портик Маргаритария, на Велия, навсякъде публично се изброяваха славните предци на покойния му баща, като се стигне чак до Ромул и Венера.
Два дни по-късно Цезар (заедно с Бибул) даде начало на римските игри, които по негово време продължаваха вече дванайсет дни. Парадът от Капитолия през Римския Форум до Големия цирк отне три часа. Водеха го висшите римски магистрати и останалите сенатори, а след тях яздеха на коне множество красиви младежи. Нататък се изреждаха колесниците, които щяха да се надбягват в цирка, както и различните атлети, които щяха да се съревновават в различните спортове. В шествието участваха стотици танцьори, мимове и музиканти, джуджета, предрешени като сатири или фавни, проститутки, облечени в оранжево-червени тоги, роби, нарамили стотици златни и сребърни урни и вази, псевдовойници, облечени в червени туники с бронзови колани, нахлупили изваяни шлемове с гиздави и пъстри пера и размахали фалшиви копия и мечове. Към края на шествието се движеха жертвените животни, а зад тях — на последно и най-почетно място — дванайсетте велики римски богове, както и по-незначителните божества и митичните герои, разположили се царски на носилки от злато и пурпур, гримирани така, както ги знаеше народът от статуите им, и облечени в красиви одежди.