За секунда Цезар сякаш не бе разбрал, че е влязла. В следващия миг се сепна и я стрелна с поглед, в който се четеше едновременно веселие и… може би известно опиянение. Най-накрая й даде знак да седне на стола.
— Скъпи ми Цезаре, няма ли да е по-добре да седнеш? Приличаш ми на разгонена котка.
Това му се стори изключително забавно и Цезар се засмя.
— А може би наистина се чувствам като разгонена котка.
Аврелия си даде сметка с кого се е срещал синът й.
— А-ха! Сервилия значи!
— Сервилия — съгласи се Цезар и седна на стола си. Сякаш се беше успокоил.
— Да не сме влюбени? — погледна го майка му със съчувствие.
Той се позамисли, но накрая поклати глава.
— Съмнявам се. По-скоро съм увлечен, но дори и в това не съм сигурен. Мисля, че не я харесвам.
— Обещаващо начало. Просто ти е скучно.
— Така е. Омръзнало ми е от всички онези овчи душички, които ме гледат в захлас.
— Тя няма да те гледа в захлас.
— Знам, знам.
— Защо искаше да те види? Да не би сама да ти е направила предложение?
— О, още не сме стигнали чак дотам, майко. Всъщност дори не знам дали и тя изпитва същото желание като мен. Нищо чудно да е обратното. Тъкмо я оцених, когато тя ми обърна гръб и си тръгна.
— Става все по-любопитно. Какво е искала тогава?
— Познай — ухили се Цезар.
— Не си играй с мен!
— Няма ли да познаеш?
— Не само че няма да отгатвам, но ако не престанеш да се държиш като дете, ще си тръгна.
— Не, не, стой тук, майко, ще се държа както трябва. Просто ми е приятно, че пред мен се показва ново предизвикателство, все едно съм попаднал на тера инкогнита.
— Да, това го разбирам — усмихна се Аврелия. — Хайде, кажи ми.
— Дойде от името на малкия Брут. Питаше дали ще се съглася на годеж между Брут и Юлия.
Това очевидно беше изненада; Аврелия примигна на няколко пъти.
— Колко странно!
— Въпросът е чия е идеята? Нейна или на самия Брут?
Аврелия се замисли. Най-накрая кимна и рече:
— Бих казала, че е на Брут. Когато любимата ти внучка е още дете, склонен си да не вярваш в тези неща. Но като се замислям сега, май има доста признаци. В нейно присъствие Брут се превръща в загубена овца.
— Ти си цял извор на сравнения с животни, майко! Първо котки, сега овце…
— Престани! Бъдещето на Юлия е твърде важно, за да се шегуваме.
Цезар веднага се усмири.
— Да, разбира се. От материална гледна точка това е изключително предложение дори за една Юлия.
— Съгласна съм особено сега, когато още си в началото на политическата си кариера. Един годеж с Юний Брут, при това със сина на Сервилия Цепионида, ще ти осигури подкрепата на добрите люде. Всички Юнии, както и Сервилиите, Хортензиите, някои от Домициите и Цецилии Метелите ще се обвържат с теб. Дори Катул ще трябва да замълчи.
— Доста радостна перспектива.
— Радостна, ако момчето е сериозно.
— Майка му ме уверява, че е.
— И аз така мисля. Освен това не ми се струва, че лесно си променя мнението. Трезвомислещо и предпазливо момче е Брут.
— Юлия дали ще се зарадва? — навъси се Цезар.
Аврелия надигна вежди.
— Странно, че задаваш подобен въпрос. Ти си й баща, от теб зависи за кого ще се омъжи. Досега дори не си намеквал, че би я оставил да се омъжи по любов. Тя е твърде важна за теб, все пак Юлия е единственото ти дете. Освен това ще ти се подчини. Научила съм я, че някои неща, например бракът, не зависят от нея.
— Все пак ще бъда щастлив, ако предложението й допадне.
— Ти рядко се отдаваш на чувства, Цезаре. Да не би момчето да не ти харесва?
Той въздъхна.
— Не мога да кажа, че не ми е харесал. Във всеки случай е по-симпатичен от майка си. Но ми изглежда като куче, изгубило стопанина си.
— Ето, че и ти започна със сравненията!
Цезар отново се засмя.
— Тя е толкова мила и жизнерадостна. С майка й бяхме толкова щастливи навремето, иска ми се и тя да изживее щастлив брак.
— Загубените кучета се превръщат в загрижени съпрузи — рече Аврелия.
— Значи одобряваш годежа?
— Одобрявам го. Ако изпуснем случая, нищо чудно да чакаме напразно друга подобна партия за Юлия. Сестрите на Брут вече са обещани на младия Лепид и на големия син на Вация Исаврик. Излиза, че подходящите годеници са с двама по-малко. Да не би да искаш да я дадеш на някой Клавдий Пулхер или Цецилий Метел? А може би на сина на Помпей?