— Нямаше какво да се краде! — обясняваше Кота на Цезар. — Митридат беше използвал в продължение на месеци Хераклея за своя база, след това градът беше обсаждан няколко месеца и когато влязох вътре, Цезаре, дори и плъхове нямаше! И това всички много добре знаят! Какво мислиш, че ще остане в един град, след като триста хиляди понтийски войници са презимували в него?
— Няма защо да се оправдаваш пред мен, вуйчо — отвърна му мрачно Цезар. — Аз не мога дори да те защитавам, защото делото ще се гледа в плебейското събрание, а аз съм патриций.
— Това се подразбира. Но Цицерон ще го направи вместо теб.
— Няма, вуйчо, не си ли чул?
— Какво да чуя?
— Цицерон е сломен от мъка. Най-напред умря първият му братовчед Луций, а преди няколко дни се спомина и баща му. На това отгоре Теренция страдала от ревматизъм и климатът в Рим по това време на годината не й понасял. Нали знаеш, в тяхното гнездо тя командва! Цицерон е заминал за Арпин.
— Тогава ще разчитам на Хортензий, брат си Луций и Марк Крас — заключи Кота.
— Няма да са толкова убедителни, вуйчо, но все ще свършат работа.
— Съмнявам се, много се съмнявам. Плебсът ми се е заканил жестоко.
— Какво да се прави, всеки, който е известен като приятел на горкия Лукул, се превръща в неприятел на конниците.
Марк Кота го изгледа иронично.
— Горкият Лукул, така ли? Доколкото знам, той не е твой приятел!
— Така е, вуйчо Марк — съгласи се Цезар. — Но одобрявам финансовите реформи, които внесе на изток. Сула показа правилния път, но именно Лукул успя да го прокара. Вместо да оставя на римските публикани да източат всички богатства от източните провинции, Лукул осигури на Рим постоянни и значителни приходи, без да предизвиква местното население. Както стояха нещата навремето, публиканите бяха свободни да грабят, колкото пожелаят, да трупат печалби в полза на конниците, но и да настройват цели области срещу Рим. Не мога да скрия личната си неприязън към Лукул. Той не само че ме обиди жестоко, но и ме лиши от напълно заслужени военни почести. Като администратор обаче е много добър и съжалявам за него.
— Аз пък мога само да съжалявам, че двамата не се разбирате, Цезаре. В много отношения си приличате.
Цезар сепнато изгледа вуйчо си. Никога не беше забелязвал особена прилика между Аврелия и тримата й братя. Тази реплика обаче беше напълно в стила на майка му! Ето че именно Аврелия го гледаше с големите сивкавовиолетови очи на Марк Кота. Щом вуйчо му започва да прилича на майка му, значи е време да си върви. Освен това имаше среща със Сервилия.
Но и тя се оказа доста тъжна.
Ако Сервилия дойдеше преди него, винаги се събличаше и го чакаше гола в леглото. Но не и този ден. Цезар я завари да седи облечена на стола.
— Трябва да поговорим — каза тя.
— Някакъв проблем? — попита Цезар и седна срещу нея.
— От най-банално естество и като си помисля, неизбежен. Аз съм бременна.
— Разбирам — рече той и я изгледа изпитателно. — И как го приемаш?
— Със смесени чувства. — Сервилия прокара език по устните си — израз на необичайно безпокойство. — Ти как го приемаш?
Той вдигна рамене.
— Ти си омъжената, Сервилия. Проблемът е следователно твой.
— Да. Ами ако е момче? Ти все още нямаш син.
— А ти сигурна ли си, че е от мен?
— В това не може да има съмнение — заяви Сервилия. — Повече от две години спим в различни легла със Силан.
— Което означава, че проблемът е наистина сериозен. Остава ми да се надявам, че не е момче, защото мога да го призная за свой син само ако се разведеш със Силан и се омъжиш за мен, преди да родиш. Родиш ли го в дома на Силан, става автоматично негов син.
— Не си ли струва да опитаме? — с известна надежда попита Сервилия.
Цезар поклати глава.
— Не, късметът ми ще пожелае да бъде момиче.
— Нямам представа какво е. Изобщо не очаквах да се случи, затова не се концентрирах какво да бъде — момче или момиче. Само късметът ще определи.
Цезар с учудване откриваше, че Сервилия знае как да се владее. Нищо не можеше да я изненада.
— Тогава най-доброто решение ще е да привикаш спешно Силан под завивките. Надявам се вече си го сторила?
Тя бавно поклати глава, сякаш това е просто немислимо.