— Както обикновено — отговори й откровено Силан.
— Искам да говоря с теб, съпруже.
— Разбира се, Сервилия, слушам те.
— Бременна съм и имаш достатъчно основание да знаеш, че детето не е от теб.
Той пребледня. Сервилия скочи на крака и отиде до масата при стената, където стояха две гарафи и няколко сребърни чаши. Наля в едната вино и му помогна да го изпие. Силан понечи да повърне, но се сдържа.
— О, Сервилия! — възкликна той, след като се посъвзе. Жена му беше седнала отново на мястото си.
— Ако това може да ти послужи за утеха — продължи тя, — този факт няма нищо общо с твоята болест и непълноценност. Да беше надарен като самия Приап, пак щях да легна с този мъж.
От очите му бликнаха сълзи.
— Избърши се, Силане! — тросна се Сервилия.
Той послушно извади кърпата си.
— Кой е той? — попита.
— Ще ти кажа после. Най-напред искам да решиш как да постъпиш. Бащата на детето не желае да се ожени за мен. Това би накърнило обществения му блясък, а на него той държи повече, отколкото на всичко друго. Освен това не мога и да го съдя за това, сам разбираш.
— Как можеш да разсъждаваш толкова трезво? — учуди се Силан.
— Не виждам каква полза да се държа другояче! Да не очакваш да крещя и да се дера от мъка. Та всички да разберат какво се е случило?
— Предполагам, че така е по-добре — рече той примирено и въздъхна. Прибра кърпата и продължи: — Разбира се, че е по-добре така. Но пък иначе би дала някакво доказателство, че си човешко същество. Ако нещо у теб винаги ме е притеснявало, Сервилия, то е, че у теб няма никаква човещина, ти си неспособна да възприемеш човешките слабости. Цял живот си се придържала към нормите с ловкост, на която би завидял и най-талантливият кариерист.
— Доста странно твърдение — възрази Сервилия.
— Е, това е качеството, което открай време съм надушвал у теб… И за което винаги съм ти завиждал, защото сам никога не съм го притежавал. Възхищавам ти се. Но подобно качество не предизвиква съчувствие.
— Не си хаби съчувствието за мен, Силане. По-скоро ми отговори на въпроса. Какво смяташ да правиш с мен?
Той се изправи и се хвана с две ръце за облегалката на стола, преди да се увери, че краката го държат. Направи няколко крачки, без да я поглежда. Беше толкова спокойна, толкова невъзмутима, сякаш нещастието изобщо не я засягаше!
— След като нямаш намерение да се омъжиш за бащата, най-добре е за известно време да се прибера в общата ни спалня, колкото да изглежда, че детето е мое — предложи накрая съпругът й и седна отново.
Тя дори не се постара да изглежда радостна и доволна. Не, не и Сервилия!
— Това е разумно решение, Силане — съгласи се Сервилия. — Аз така бих постъпила на твое място, но човек никога не знае един мъж от кое точно ще се засегне най-много.
— Аз съм дълбоко засегнат, Сервилия, но няма защо да показвам, че съм засегнат, не и пред външни хора. Надявам се, че никой не знае?
— Той знае, но няма да каже на никого.
— Отдавна ли си бременна?
— Не. Ако двамата отново легнем заедно, съмнявам се, че някой ще заподозре, че детето не е било от теб.
— Е, била си доста потайна, след като дори не подозирах. В един провален брак винаги ще се намери кой да раздухва клюките.
— Клюки няма да има.
— Кой е той? — отново попита Силан.
— Гай Юлий Цезар, разбира се. Не бих си рискувала репутацията за друг.
— Не, разбира се, че не би го сторила. Цезар се слави с потекло, достойно за мъжките му атрибути, ако се вярва на мълвата — изрече с горчивина Силан. — Влюбена ли си?
— О, да.
— Разбирам те, макар че на мене ми е противен. Жените открай време са ставали на глупачки заради него.
— Аз не съм станала на глупачка — хладно отвърна Сервилия.
— Така е. Възнамеряваш ли и занапред да се срещаш с него?
— Да, възнамерявам да го виждам цял живот.
— Все някой ден ще се разчуе, Сервилия.
— Нищо чудно, но никой от двама ни няма интерес връзката ни да стане публично достояние. Затова ще се постарая да не се случи.
— За което би трябвало да ти благодаря, предполагам. С малко повече късмет, вече ще съм покойник, щом клюката се разнесе.
— Аз не желая смъртта ти, съпруже.
Силан се засмя невесело.
— Навярно и затова трябва да съм ти благодарен! Не бих се учудил, ако решиш да ме премахнеш, за да постигнеш целите си.