— Какъв позьор! — описваше го Цезар.
Аврелия обаче никак не се интересуваше от събитията на Форума.
— Трябва да говоря с теб, Цезаре — прекъсна го тя.
Цезар едва сподави въздишката си.
— За какво?
— За Сервилия.
— Не виждам какво имаме да си говорим за нея, майко!
— Случайно да си споменавал за Сервилия пред Крас? — сряза го Аврелия.
Цезар свъси вежди.
— Пред Крас? Разбира се, че не.
— Тогава защо ще идва при мен Тертула? Вчера се отби. — Аврелия презрително се изсмя. — Не е от най-добрите ловджийки нашата Тертула! Предполагам, че й е заложено по рождение. Сабиняните не са известни като големи клюкари, бива ги в лова, но само на диви животни.
— Кълна се, че нищо не съм споменавал, майко.
— Е, Крас си е внушил нещо, освен това го е подхвърлил пред жена си. Надявам се не си решил да разгласиш връзката ви? Сигурно смятате да я възобновите, след като роди?
— Това е моето намерение поне.
— Тогава ти предлагам най-добре да хвърлиш прах в очите на Крас. Нямам нищо против човека, още по-малко срещу жена му, но слуховете все отнякъде тръгват, а те вече имат с какво да те издадат.
Цезар я гледаше намръщен.
— Такива клюки няма да ме зарадват! Бих казал, майко, че въпросът не ме засяга лично, но горкият Силан нищо не ми е сторил, пък и ще е по-добре децата ни да не знаят за нас. Никой не би трябвало да поставя под съмнение бащинството на Силан. И двамата сме руси, Сервилия пък е с черни коси. Както и да се роди детето, ще прилича не по-малко на него, отколкото на мен… Но най-добре ще е да прилича на майка си.
— Така е, съгласна съм с теб. Но пак ми се ще, Цезаре, да се беше захванал с друга, не със Сервилия.
— Е, това и правя в момента. Все пак тя е недостъпна.
— Имаш предвид жената на Катон?
Цезар изпъшка.
— Жената на Катон. Жива скука.
— Няма как, иначе би умряла в неговия дом.
Цезар се облегна на писалището.
— Така да бъде, майко, имаш ли някакви предложения?
— Мисля, че трябва пак да се ожениш.
— Не искам да се женя втори път.
— Знам, но това е най-добрият начин да хвърлиш прах в очите на хората. Ако искаш да изпревариш клюката, трябва да я заместиш с друга.
— Добре, добре, ще се оженя.
— Има ли някоя определена жена, която би желал?
— Не се сещам за никоя, майко. Прави каквото сметнеш за добре.
Това й достави огромно удоволствие и тя рече победоносно:
— Чудесно!
— Хайде, казвай.
— Помпея Сула.
— О, богове, не! — възкликна Цезар ужасен. — Само не и тя!
— Глупости, Помпея Сула е идеална.
— Главата на Помпея Сула е по-празна от чаша за игра на зарове — процеди през зъби той. — Да не говорим, че само знае да харчи пари, мързелива е и глупава.
— С други думи, идеална съпруга — заключи Аврелия. — Твоите забежки дори няма да я разтревожат, защото не й стига ум да събере две и две, освен това си има достатъчно голяма зестра сама да покрива разходите си. Пък и сте братовчеди, майка й Корнелия Сула е твоя първа братовчедка, а пък дядо й е не кой да е, а Сула. По бащина линия принадлежи на Руфите, които са доста по-аристократичен пиценски род, отколкото този на Помпей Велики. Освен това не е в първа младост, все пак не бих те свързал с някоя девица.
— Пък и аз не бих се захванал — отсече мрачно Цезар. — Има ли деца?
— Не, нищо че бракът й с Гай Сервилий Вация продължи три години. Аз самата не мисля, че Гай Вация беше особено здрав мъж. Баща му, големият брат на Вация Исаврик, умря още преди да навърши възраст за сенатор, а самият той успя да се издигне до заместник на покойния консул Метел Капрарий и умря, преди да влезе в длъжност. Типично за цялата му кариера. Така или иначе Помпея Сула е вдовица, затова по-добре да вземеш нея, отколкото някоя разведена жена.
Цезар възприемаше идеята, така поне преценяваше майка му. Беше й достатъчно, че не е отхвърлил предложението от самото начало.
— И на колко е години? — заинтересува се той.
— Двайсет и две, доколкото знам.
— Мамерк и Корнелия Сула дали ще се съгласят? Да не говорим за братята й.
— Мамерк и Корнелия първи ме попитаха дали няма да се заинтересуваш от дъщеря им, дотогава не бях мислила — обясни Аврелия. — Колкото до братята, малкият още не е на възраст да го питат, а големият само се страхува да не би Мамерк да я изгони от дома си и да му я прехвърли на него.