— Господарке? — попита той и прескочи перваза на прозореца.
— Затвори вратата, Синоне, дръпни и капаците на прозорците.
— О, значи ще има работа! — отбеляза той.
— Седни.
Той седна и впери в нея поглед. Какво щеше да е този път? Паяци, хлебарки? Може би щеше да го повиши до чин змияр?
— Какво ще кажеш да станеш свободен човек, Синоне? Свободен човек, при това с една кесия жълтици в пазвата?
Това беше неочаквано. За секунда сатирът у Синон отстъпи и на негово място се показа някакво друго, почти човешко същество, което твърде силно напомняше на людоедите от приказките. Но сетне и людоедът избяга и Синон си възвърна предишното изражение.
— Много бих се радвал, господарке.
— Имаш ли представа какво ще поискам от теб в замяна на подобна награда?
— Най-малкото убийство — отговори робът без колебание.
— Точно така — потвърди Сервилия. — Идеята привлича ли те?
Той вдигна рамене.
— Че кого не би привлякла на мое място?
— Убийството изисква смелост.
— Това го знам. Но на мен смелост не ми липсва.
— Ти си грък, а гърците нямате никакво чувство за чест. Имам предвид, че невинаги държат на обещанията, дори пред тези, които са ги купили.
— Аз ще държа на обещанието си, господарке, ако от мен се иска наистина само едно убийство, а след това да успея да избягам с кесията злато.
Сервилия лежеше на една страна на кушетката си и нито за миг не издаде чувствата си. Но след като получи подобен отговор, тялото й някак застина неподвижно, а в погледа й заблестя хладна решителност.
— Не мога да ти имам доверие, защото нямам доверие на никого. И все пак убийството няма да бъде извършено в Рим, нито в Италия. Ще трябва да бъде извършено някъде по пътя между Солун и Хелеспонта, идеално място за всеки убиец да прикрие следите си. Но ще се добера до теб, Синоне, в това не бива да се съмняваш. Ще получиш част от възнаграждението си сега, останалото ще те чака в Римска Азия.
— Ах, господарке, но как да знам дали ще спазиш обещанието си? — попита предпазливо Синон.
Сервилия възмутено го изгледа.
— Аз съм патрицианка, наследница на Цепионите.
— Винаги съм го оценявал.
— Това е единствената гаранция, от която се нуждаеш. Трябва да си сигурен, че ще изпълня своето обещание.
— Какво искаш да сторя?
— Най-напред ще се сдобиеш с най-добрата отрова. Имам предвид отрова, която едновременно ще доведе до сигурна смърт и няма да остави и най-малко подозрение, че мъртвият е отровен.
— Това мога да го направя.
— Брат ми Квинт Сервилий Цепион заминава след ден-два на изток — продължи да обяснява тя. — Ще поискам от него ти да го придружиш, тъй като имам някакво поръчение за теб в Римска Азия. Той ще се съгласи, разбира се. Няма причина да откаже. Ще носи със себе си само документи и отчети за Гней Помпей Велики в Пергам, няма да има пари, които да те изкушат. Абсолютно наложително е, Синоне, да изпълниш своята задача, без да предизвикаш и най-малкото подозрение. Неговият брат Катон е в момента в Македония в качеството на военен трибун. Въпросният Катон е доста различен по характер. Той е подозрителен и суров. Ако се почувства засегнат, не знае милост. Абсолютно сигурно е, че след смъртта на брат ми Цепион Катон ще се заеме с погребалната церемония. Когато пристигне, Синоне, не бива да заподозре абсолютно нищо. За Квинт Сервилий Цепион трябва да се знае, че е умрял от болест.
— Разбирам — рече Синон.
— Всичко ли разбираш?
— Да, господарке.
— Разполагаш само с един ден, за да си набавиш отровата. Възможно ли е?
— Възможно е.
— Добре. Тогава можеш да се отбиеш още сега в дома на брат ми Цепион и да го помолиш да ме навести още днес. Кажи му, че е спешно.
Синон си тръгна, а Сервилия се излегна по гръб, затвори очи и замечтано се усмихна.
Така я завари и Цепион, който се появи съвсем скоро; домовете им бяха близо един до друг.