— Вече ти липсва, като гледам — усмихна му се Сервилия и го стисна за ръката.
Брут на свой ред се усмихна. Майка му нямаше защо да се притеснява от отношенията му с годеницата; двамата се срещаха на достатъчно публични места, та да не се притесняват почтените им баби. Дори Аврелия се беше отказала да ги наглежда скоро след подписването на годежния договор. Брут бе достоен наследник на почтени родители.
Юлия наскоро бе навършила десет години (рожденият й ден беше през януари), затова много се радваше, че Брут се държи като почтен благородник. Когато Цезар й съобщи какво я чака, тя се беше ужасила. Макар да изпитваше известно съчувствие към Брут, даваше си сметка, че нито годините, нито времето, прекарано с него, биха създали у нея отношение, което е необходимо за всеки щастлив брак. Единственото хубаво, което можеше да каже за него, бе, че е мил. Най-лошото, което би казала при други обстоятелства, е, че е ужасно скучен. На нейната възраст още не я преследваха романтични сънища, но подобно на повечето момичета Юлия се интересуваше какво й готви животът, затова знаеше много тайни за брака. Беше й коствало голямо усилие на волята да отиде на училище и да съобщи за годежа си, нищо че само допреди часове горещо желаеше да се похвали с нещо подобно. Нали трябваше да докаже, че не отстъпва на Юния и Юнила, единствените й съученички с уредени годежи. Но Вация Исаврик беше изключително забавно момче, а годеникът на Юнила — Лепид — беше красавец. Можеше ли същото да се каже за Брут? Дори сестрите му едва го понасяха. Подобно на Юлия и те го смятаха за досаден самохвалко. А ето, че тя трябваше да се омъжи за него! Как само щяха да й се подиграват съученичките! И как щяха да я съжаляват.
— Горката Юлия! — засмя се Юния, щом научи.
Но пък и нямаше защо чак да се оплаква. Щеше да се омъжи за Брут и толкова.
— Чу ли новината, татко? — попита Юлия баща си, когато той се прибра у дома скоро след вечеря.
Откакто Помпея живееше при тях, положението беше нетърпимо. Цезар изобщо не се връщаше да спи вкъщи, много рядко се хранеше с тях и, общо взето, само минаваше от време на време. Затова беше истински шанс, че можеше да му съобщи някоя и друга клюка, та да го задържи по-дълго при себе си.
— Каква новина? — попита разсеяно той.
— Познай кой дойде да ме види? — попита Юлия лукаво.
Баща й я погледна с любопитство.
— Брут.
— Познай пак!
— Юпитер!
— Глупчо, Юпитер никога не идва лично.
— Кой тогава? — личеше си, че няма настроение за игрички. Помпея си беше вкъщи и в момента стоеше в таблиния, собствения му кабинет, който си беше присвоила, след като тъй и тъй съпругът й не го ползваше.
— О, татко, моля те, остани за малко при мен!
В големите сини очи на дъщеря му се четеше мъка; Цезар усети как нещо го присвива и го обзеха угризения. Бедното момиченце, излизаше, че то най-много си беше изпатило от Помпея, защото заради нея не можеше да види баща си.
Цезар въздъхна, вдигна я на ръце, приближи се до един стол, седна и я сложи на коляното си.
— Колко си пораснала!
— Надявам се още да порасна — отвърна Юлия и се залови да го целува по лицето.
— И така кой е дошъл да те види? — попита Цезар, опитвайки се да прикрие нетърпението си.
— Квинт Сервилий Цепион.
Баща й изведнъж се сепна.
— Кой?
— Квинт Сервилий Цепион.
— Но той е при Гней Помпей!
— Не, не е.
— Юлия, единственият жив член на това семейство в момента не е в Рим.
— Страхувам се — обясни му деликатно Юлия, — че човекът, когото имаш предвид, вече не е между живите. Умрял е през януари, в Енос. Но има нов Квинт Сервилий Цепион, понеже завещанието изрично го посочва и се очаква всеки момент да бъде официално осиновен.
Цезар ахна от изненада.
— Брут?
— Да, Брут. Каза, че предпочита да го наричат Квинт Сервилий Цепион Брут, вместо Цепион (по-важната част от името му).
— Богове!
— Татко, ти си доста изненадан. Защо?
Той се почеса по главата.
— Е, не искаш да знаеш. — И се засмя. — Юлия, ти ще се омъжиш за най-богатия мъж в Рим! Ако Брут е наследник на Цепион, значи ще наследи още едно състояние, а това състояние струва стократно повече от наследствата на баща му и на Силан. Ти ще бъдеш по-богата от някоя източна царица.