Всички бяха оправдани, но процесът предизвика сериозни вълнения. Римското чувство за хумор оцени по достойнство самопризнанията на Крас, че никога не са го вълнували прелестите на Лициния, а единствено — имотите й в предградията. Във всеки случай съдът прие показанията му за чиста монета.
Клодий направи всичко по силите си, за да убеди съда във вината на весталките, но начело на защитата стоеше способният и добре обигран адвокат Марк Пупий Пизон, подпомаган от цял отбор колеги. Пречки за успеха на Клодий бяха младостта му, липсата на сериозни доказателства, не на последно място и групата на известни римски матрони, които тържествено се заклеха, че обвиняемите са девствени. За да допълнят неуспеха на Клодий, и съдията, и заседателите, се настроиха срещу него: наглостта му и откритата злоба, с която говореше срещу обвиняемите, бяха рядко срещани у млад човек, затова той не можеше да спечели сърцата на околните. От младите обвинители се очакваше да смайват със сложните си комбинации и красноречивите си аргументи, но и да се държат скромно и почтително. Клодий определено не беше скромен и почтителен.
— Най-добре се откажи от обвинението — посъветва го дружески Цицерон, след като делото приключи. Естествено Цицерон беше част от защитата на Пупий Пизон, защото Фабия беше сестра на жена му. — Злобата ти и личното предубеждение са твърде очевидни. За да направиш кариера като обвинител, трябва да си по-безпристрастен.
Подобна забележка трудно би спечелила сърцето на Клодий, но пък и адвокатът беше твърде дребна риба, за да заслужава отмъщение. Клодий обаче не беше казал последната си дума срещу Катилина: негодникът имаше да си плаща, задето му беше отнел Фабия и задето се беше измъкнал от смъртното наказание.
Което обаче беше по-лошо, след края на процеса хора, от които Клодий очакваше да му помогнат, видимо започнаха да го отбягват. Най-накрая трябваше да изтърпи и нравоучителната реч на брат си Апий, който беше доста смутен от деянията му.
— На това се гледа като на проява на злоба, Публий — наставляваше го Апий. Трябва да разбереш, че в наше време хората гледат с ужас на самата мисъл една весталка да бъде осъдена за прелюбодейство — това означава да бъде погребана жива с кана вода и самун хляб. Ами съдбата на любовниците? Да бъдат разпнати на раздвоен кол и да бъдат бити до смърт с камшик? Това е ужасяващо! За да убедиш съда в нечия вина при тези обстоятелства, са необходими много доказателства, а ти не можа да приведеш почти нищо! И четирите весталки принадлежат към влиятелни фамилии, чиято омраза ти предизвика за цял живот. Не мога да помогна на теб, Публий, но ще помогна на самия себе си, като замина за няколко години далеч оттук. Отивам на изток при Лукул. Предлагам и ти да сториш същото.
Но Клодий нямаше намерение да се вслуша в нечии съвети, пък дори в тези на брат си Апий. Той просто му обърна гръб. С което се обрече на четири години, прекарани далеч от висшето общество, в самотни лутания из враждебните улици, докато брат му Апий вършеше на изток чудеса, доказващи пред цял Рим, че е достоен наследник на Клавдиите. И Апий Пулхер знаеше да върши бели и злини, но след като те бяха насочени срещу цар Тигран, в Рим ги оценяваха високо, а Апий Пулхер печелеше огромна популярност.
След като се увери, че няма да успее да докаже ничия вина в съда и след като всички злосторници в града отказваха да го използват за защитник, Публий Клодий изживя дълбока криза. У други хора в неговото положение общественото неодобрение би довело до преоценка на поведението, би спомогнало за утвърждаване положителните черти на характера, но не и при Клодий. Той така и не се сдоби с полезен опит от политическия живот на Форума и стана част от онази групичка млади аристократи, от които роднини и приятели бяха вдигнали ръце. В продължение на четири години Клодий не вършеше друго, освен да се напива, да прелъстява момичета от всички обществени слоеве, да играе зарове и да споделя омразата си към римската аристокрация заедно с други в същото положение.
В крайна сметка, ако нещо го подтикна да постъпи по-конструктивно с живота си, това беше скуката. След като винаги се беше смятал за нещо различно и изключително, трябваше да докаже, че е по-добър от другите в едно или друго отношение. Ако не го стореше, щеше да умре, както бе живял — забравен и презрян. Подобна участ не беше достойна за него. За Публий Клодий единствената приемлива участ бе един ден да стане Пръв сред римляните. Нямаше представа как ще го постигне. Така или иначе един ден се събуди с тежко главоболие от изпитото вино и с празна кесия от загубите на зарове и реши, че скуката в живота му е нетърпима. Това, което му трябваше, беше действие. Затова щеше да отиде някъде, където имаше действие. Щеше да замине на изток, за да се присъедини към личния щаб на зет си Луций Лициний Лукул. Е, нямаше за цел да се прояви като храбър воин! Военното дело не привличаше Клодий. Но ако стане част от щаба на Лукул, кой знае какви възможности щяха да се открият пред него… Брат му Апий вече си беше спечелил възхищението на цял Рим, и то не като войник, а заради суматохата, която създаде в Антиохия, докато покорно чакаше царят на царете Тигран да го допусне при себе си. Арменецът сигурно си е скубал косите от яд, че не е приел и отпратил римлянина веднага.