Отведоха го в пиратска база в Кипър, недалеч от Пафос, столица на острова и седалище на регента Птолемей, известен като Птолемей Кипърски. Разбира се, Клодий беше чувал разказите за пребиваването на Цезар при пиратите и смяташе поведението на видния си съгражданин за блестящо. Е, щом Цезар е могъл да го стори, значи и Клодий ще успее! Затова още от първия ден започна да обяснява най-тържествено на своите похитители, че цената на откупа му е не два таланта, както бяха пиратските разбирания за млади благородници в неговото положение, а десет. А пиратите, които знаеха за случая с Цезар много повече от него, обещаха, че ще поискат десет таланта.
— А кой трябва да ме откупи? — попита с властен глас Клодий.
— По тези води — Птолемей Кипърски — отговориха му.
Клодий се опитваше да подражава на Цезар, обикаляше пиратската база и се заканваше на всички как ще ги разпъне на кръст; но му липсваше внушителната физика на Цезар, затова самохвалството му пораждаше само усмивки. Цезар също беше срещал навремето само присмех, но Клодий не беше дотам сляп, та да не види, че дори след отмъщението на Цезар никой пират не би взел точно него насериозно. В крайна сметка пленникът смени тактиката си и се захвана с това, което най-добре можеше: започна да се среща повече с по-скромните хорица сред пиратите и да плете интриги срещу главатарите. И без съмнение би успял, ако пиратските главатари не бяха научили какви ги върши. В отговор разбойниците го хвърлиха в тъмница, където Клодий нямаше други слушатели, освен плъховете, решени на всичко, само и само да му изядат хляба.
Клодий беше похитен от пиратите в началото на секстил и петнайсетина дни по-късно беше хвърлен в тъмницата. Заедно с плъховете прекара на сянка три месеца. Когато най-после видя бял свят, беше не за друго, а защото Помпей заплашваше всеки момент да удари и тази пиратска банда и разбойниците по неволя се разбягаха. Клодий разбра, че като научил на колко пари сам се оценява никому неизвестният пленник, Птолемей Кипърски весело се засмял и пратил само два таланта — колкото му се полагало. Нито един сестерций в повече нямало да плати за някакъв си Публий Клодий.
При обикновени обстоятелства пиратите биха убили Клодий, но Помпей и Метел Непот бяха твърде близо, затова разбойниците не искаха да рискуват да получат смъртна присъда. Сред Помпеевите жертви се разнасяше мълвата, че плен не означава задължително разпъване на кръст, Помпей бил милостив. Затова когато пиратите се качиха на корабите си и отплаваха, Публий Клодий беше оставен на произвола на съдбата. Няколко дни по-късно в залива се отби една от флотилиите на Метел Непот; Публий Клодий беше спасен и можа да се върне в Тарс при Квинт Марций Рекс.
Първото, което стори, след като си взе гореща баня и похапна, както подобаваше, беше да допълни списъка на омразните люде: Катилина, Цицерон, Фабия, Лукул, арабите, а вече и Птолемей Кипърски. Рано или късно всички щяха да си платят — Клодий не мислеше колко време ще трябва да чака. Отмъщението представляваше такава наслада, че и на стари години пак щеше да го зарадва. Единственото, на което държеше, беше това отмъщение да се състои. И то щеше да се състои.
Завари Квинт Марций Рекс в лошо настроение, но не заради неблагополучието на Клодий. За Рекс провалът си беше само негов. Помпей и Метел Непот го бяха засенчили напълно, бяха му отвлекли всички кораби и го бяха оставили да бездейства в Тарс. Войната срещу пиратите беше свършила и плячката беше отишла другаде.
— Доколкото разбирам — злобееше Рекс пред Клодий, — след като обиколил цяла Римска Азия, щял да се яви лично в Киликия, за да се увери в бойната ни готовност. Така се изрази.
— Помпей или Метел Непот? — чудеше се Клодий.
— Помпей, разбира се! И при условие, че има по-висок империум от моя, дори на територията на собствената ми провинция, ще трябва да го придружавам навсякъде!
— Прекрасна перспектива.
— Перспектива, каквато не мога да приема! — зарече се Рекс. — Ето защо Помпей няма дори да ме завари в Киликия. При условие, че Тигран не може да се задържи югозападно от Ефрат, аз ще нахлуя в Сирия. Навремето Лукул постави своя марионетка на сирийския престол — Антиох Азиатик, както сам се нарече! Е, ще го видим този Антиох. Сирийските проблеми са от компетенцията на киликийския управител. Затова и самата Сирия ще стане част от Киликия.
— Може ли да дойда с теб? — попита Клодий.