Всичко това, разбира се, малко вълнуваше Публий Клодий, чиято единствена цел, както и осем години по-рано, бе да осъди Катилина. След като най-после имаше възможност да си отмъсти, Клодий хвърли доста усилия и накрая убеди африканските ищци да му поръчат обвинението на Катилина. Прекрасно, прекрасно! Грешките на Катилина съвпадаха по време със сватбата му с най-възбуждащото момиче на света! Един след друг над главата му се сипеха даровете на съдбата, не на последно място, защото Фулвия се оказа горещ поддръжник и усърден помощник. Повечето римляни биха предпочели да имат за съпруги скромни жени, които си стоят вкъщи, но Клодий не разсъждаваше така.
В началото трескаво събираше доказателства и свидетели. За негово съжаление делото срещу Катилина беше едно от онези, при които нищо не се случваше бързо, нито се събираха лесно доказателства, нито свидетелите лесно се уговаряха. Пътуването до Утика и Хадрумет отне два месеца, а делото изискваше Клодий още няколко пъти да отиде до Африка. Той се задъхваше от ярост, но пък Фулвия знаеше как да го успокои: „Помисли малко, скъпи Публий. Защо ние самите да не протакаме това дело? Ако процесът не свърши до идния квинктил, тогава Катилина не може да се кандидатира за консул и за следващата година, нали?“
Клодий веднага съзря логиката на подобен съвет и оттам нататък забави крачка. Щеше да докаже вината на Катилина, но той дори за това трябваше да чака! Гениално!
Така му остана повече време да мисли за Лукул, чиято кариера завършваше с истинска катастрофа. Според клаузите на лекс Манилия Помпей отнемаше на Лукул върховното командване във войната срещу Митридат и Тигран и вече беше встъпил в правата си. Двамата с Лукул се бяха срещнали очи в очи в Данала, една затънтена крепост в Галатия, и се бяха скарали толкова жестоко, че Помпей (който дотогава не искаше да налага волята си на Лукул само защото има по-висок империум) издаде указ, обявяващ всяко негово действие за противозаконно. Най-накрая му забрани да стъпва на азиатска земя. В крайна сметка Помпей записа в своите легиони фимбрианците. Макар най-сетне да бяха свободни да се приберат в родината, фимбрианците си дадоха сметка, че не им се напуска Азия. Щяха да се радват да служат в легионите на Помпей Велики.
След като беше прогонен от изтока при подобни унизителни обстоятелства, Лукул се завърна незабавно в Рим и се установи на Марсово поле, за да изчака триумфа, с който беше сигурен, че сенатът ще го удостои. Но Помпеевият човек сред народните трибуни, собственият му племенник Гай Мемий, заяви на сенаторите, че ако само посмеят да обсъдят въпроса, той ще прокара контразаконопроект в плебейското събрание. Сенатът, обясняваше Мемий, нямал право да раздава подобни награди. Катул, Хортензий и останалите добри люде се бориха със зъби и нокти за Лукул, но така и не получиха силна подкрепа. Повечето сенатори смятаха, че правото им да удостояват хора с триумф струва повече, отколкото конкретните искания на Лукул.
Лукул не желаеше да се примири. Колкото пъти сенатът се събираше на заседание, толкова пъти той изпращани писма с искане за триумф. Любимият му брат Варон Лукул си имаше проблеми с Мемий, задето трибунът се опитваше да го осъди за злоупотреби, извършени преди години. От което можеше да се направи изводът, че Помпей се е превърнал в опасен враг за двамата Лукули, а следователно за добрите люде изобщо. Когато двамата се бяха срещнали в Данала, Лукул го обвинил, че иска да му отнеме лаврите от една война, която в крайна сметка той, Лукул, бил спечелил. За Помпей това беше смъртна обида. Колкото до добрите люде, те продължаваха да се съпротивляват на специалните поръчения, които Помпей получаваше.
Можеше да се очаква, че Лукуловата съпруга, Клодила, ще го посети в скъпата му вила на Пинциевия хълм извън границите на Померия, но тя не го стори. Беше навършила двайсет и пет и принадлежеше към най-видните дами в римското общество. Разполагаше с богатствата на Лукул и единствено големият й брат Апий си позволяваше да й държи сметка за деянията й. Клодила имаше много любовници и лоша репутация.
Два месеца след завръщането на Лукул Публий Клодий и Фулвия посетиха Клодила, далеч не с цел да я помиряват с мъжа й. Вместо това (за огромно удоволствие на любопитната Фулвия) Клодий разправи на сестра си какво е наговорил на Лукул в Низиб. Как той, Клодия и Клодила лягали заедно още от малки. На сестра му това се стори доста забавно.