Разговорът очевидно привършваше. Фабия се изправи, направи малък поклон и се оттегли.
— Ти се справи изключително добре, Цезаре — похвали го Аврелия.
— Горкото дете!
— Много е бита.
— Що ли за ужасна твар е прабаба й?
— Някои хора просто доживяват неуместно дълбока старост, Цезаре. Надявам се да не съм от тях.
— Важното е дали успях да прогоня духа на Катон?
— Мисля, че да. И ще бъде добре да я наставляваш и занапред. Това е чудесна идея. Нито Фабия, нито Арунция или Попилия са особено интелигентни, а аз нямам право да се меся в делата им. Аз съм жена, не съм глава на семейството.
— Колко странно, майко, как в това голямо семейство няма нито един мъж, за когото аз да бъда глава на семейството!
Аврелия се усмихна и стана.
— За това мога само да се радвам, синко. Виж какво стана с бедния ти братовчед Марий. Жените под твоя власт са щастливи, задето имат закрилата ти. Ако ти се бе родил син, щеше да линее под твоята сянка. Защото величието на един отнема величието на много други в рода, Цезаре. Ти щеше да искаш от сина си да е като теб, а това би го отчаяло.
Клодиевият кръг се беше събрал в голямата и красива къща, която парите на Фулвия бяха позволили на Клодий да си купи. Точно в съседство с дома му се издигаше и луксозната инсула, в която беше вложил зестрата на жена си. Присъстваха всички по-важни членове на кръга: двете Клодии, Фулвия, Помпея Сула, Семпрония Тудитан, Пала, Децим Брут (син на Семпрония), Курион, младият Попликола (син на Пала), Клодий и опечаленият Марк Антоний.
— Ще ми се да бях на мястото на Цицерон — обясняваше той на околните. — Така изобщо нямаше да има нужда да се женя.
— Позволи ми да не разбера смисъла на думите ти, Антоний — усмихна се Курион. — Цицерон е женен, при това за доста ужасна жена.
— Да, но той е достатъчно известен и само да осигури нечия защита, може да получи пет милиона „на заем“ — подчерта Антоний. — Ако аз можех така да спасявам хората от съд, щях да си получа петте милиона и не би се налагало да се женя.
— Охо! — обади се Клодий. — Коя е щастливката, Антоний?
— Вуйчо Луций — той играе ролята на патерфамилиас, защото чичо Хибрида отказва да се занимава с нас — не ще и да чуе за дълговете ми. Наследството на втория ми баща е в окаяно състояние, а от това на родния ми баща не е останало нищо. Затова трябва да се оженя за някакво селско момиче, вонящо на тор.
— Коя е тя? — попита Клодий.
— Казва се Фадия.
— Фадия? Никога не съм чувала това име — призна си Клодия, която напоследък водеше свободен живот на разведена и много му се радваше. — Ако обичаш, Антоний, кажи ни нещо повече!
Той повдигна широките си рамене.
— Точно така си е. Никой изобщо не е чувал за нея.
— Да измъкне някакво сведение от теб, Антоний, е по-лесно, отколкото да изцедиш вода от камъните — разсърди се съпругата на Целер, Клодия. — Коя е Фадия?
— Баща й е някакъв гладен новобогаташ от Плаценция.
— Искаш да кажеш, че е гал? — смая се Клодий.
Някой друг на мястото на Антоний щеше да се впусне в оправдания, но той само се усмихна.
— Вуйчо Луций се кълне, че бил чистокръвен римлянин. Предполагам, следва, че и дъщеря му е римлянка. Цезарите са специалисти по родословните дървета.
— Е, давай по-подробно! — подкани го Курион.
— Няма какво повече да ти кажа. Старият Тит Фадий има син и дъщеря. Иска синът му да влезе в Сената, затова решил, че трябва да му намери някой зет аристократ, който да вземе дъщеря му. Синът очевидно е трагичен случай, никоя нямало да го вземе. И сега всички очакват от мен да го вкарам в Сената. — Антоний погледна към Курион и усмивката му разкри дребни, но правилно подредени зъби. — То и на теб можеше да ти се случи, но баща ти каза, че по-скоро ще направи дъщеря си проститутка, отколкото да се съгласи на подобен брак.
Курион избухна в невъздържан смях.
— Ще му се на него! Скрибония е толкова грозна, че само Апий Клавдий Слепия би се заинтересувал от нея.
— О, я млъкни, Курионе! — сгълча го Помпея. — Всички познаваме Семпрония, но никой не знае нищо за Фадия. Тя хубава ли е, Марк?
— Има хубава зестра, това е важното.
— Колко хубава? — заинтересува се Децим Брут.
— Триста таланта. На толкова се оценява внукът на Антоний Оратор!
Курион чак подсвирна.
— Ако Фадий пак се сети да пита баща ми, нямам нищо против отсега нататък да си лягам с превръзка на очите! Та това си е половината от петте милиона на Цицерон. Дори ще ти остане малко, след като изплатиш дълговете си.