— Ти ме изкара като братовчеда Гай! — изхили се Антоний. — Засега дължа само половин милион. Както и да е, Фадиите не са склонни да ми дадат пари в брой. Вуйчо Луций и Тит Фадий в момента обсъждат брачното споразумение, така че Фадия да запази контрол върху собствеността си.
— О, Марк, това е ужасно! — възкликна Клодия.
— Да, точно това казах и аз и отказах да се женя при подобни условия — добави самодоволно Антоний.
— Отказал си? — попита недоверчиво Пала. Увисналите й бузи трепереха.
— Да.
— И те какво?
— Омекнаха.
— Колко омекнаха?
— Не съвсем, но достатъчно. Тит Фадий склони да покрие дълговете ми и освен това да ми осигури милион в брой. Та така: след десет дни се женя, но вие не сте канени на сватбата ми. Вуйчо Луций иска да изглеждам примерен и добродетелен.
— Пустите му гали не си падат по педали — подхвърли Курион и всички изпопадаха от смях.
Събирането продължи още известно време в същия весел дух. Присъстваха само две външни лица и те седяха зад кушетката на Помпея и Пала — и двете вървяха с Помпея. По-малката беше личната й прислужница Дорида, а по-възрастната — старата хрътка на Аврелия, Поликсена. Всички в Клодиевия кръг знаеха, че всяка казана дума ще бъде предадена на Аврелия, щом Помпея се прибере в Държавния дом, което създаваше доста неприятни усложнения. В действителност Помпея не присъстваше на повечето събирания, или защото се крояха пъклени заговори, за които майката на върховния понтифекс не следваше да знае, или защото някой за сетен път настояваше Помпея да бъде отстранена веднъж завинаги. Имаше все пак една причина, която закриляше Помпея в очите на останалите: понякога беше добре за присъстващите да знаят, че тъкмо най-солидният стълб на обществения морал в града е научил за това или онова.
Този път обаче Публий Клодий реши да засегне пряко въпроса.
— Помпея — строго рече той, — тази дърта доносница зад теб е истинска напаст! В тази къща не се случва нищо, за което Рим не бива да знае, но аз не одобрявам самото присъствие на доносници, а това означава, че не би трябвало да одобрявам и твоето присъствие! Върви си у дома и вземи тази проклетница със себе си!
Бляскавите зелени очи на Помпея се изпълниха със сълзи; тя отвърна с треперещи устни:
— О, моля те, Публий Клодий, моля те!
Клодий и обърна гръб.
— Върви си!
Настъпи неловко мълчание, докато Помпея се надигна от кушетката, нахлузи си обувките и напусна трапезарията. Поликсена я последва с типичното си каменно изражение, а Дорида едва се сдържаше да не ревне.
— Това не беше любезно, Публий — рече засегнато Клодия, след като гостенките си тръгнаха.
— Любезното държане не е сред добродетелите, които аз почитам — тросна се Клодий.
— Но тя е внучка на Сула.
— Не ме интересува, ако ще да е внучка на самия Юпитер! До гуша ми е дошло от тая Поликсена!
— Братовчедът Гай — обясни Антоний — не е глупак. Няма как да се добереш до неговата жена, без да попаднеш на създания като Поликсена.
— Това го знам, Антоний!
— Той просто е човек с опит в тия работи — усмихна се лукаво Антоний. — Предполагам, че що се отнася до слаганото на рога, той се е научил на всички възможни трикове. — И щастливо въздъхна. — Братовчедът Гай може да не е с топла кръв като нас, но със сигурност не срами фамилията. Даже Аполон не е имал такъв успех сред жените.
— Аз не искам да слагам рога на Цезар, искам Поликсена да ми се махне от главата! — заяви Клодий.
Изведнъж Клодия се сети за нещо и шумно се изкикоти.
— Е, след като ушите и очите на Рим си заминаха, мога да ви разкажа какво се случи онази вечер на вечерята у Атик.
— Трябва да е било изключително вълнуващо за теб, мила — подразни я Попликола. — Там канят само почтени люде!
— О, няма как иначе, особено ако и Теренция присъства.
— Тогава какво смяташ да ни разкажеш? — рече кисело Клодий, който още се ядосваше на Поликсена.
Клодия понижи глас и многозначително отвърна:
— Бях настанена срещу Цицерон!
— Как ли си понесла опияняващата му компания! — подхвърли Семпрония Тудитан.
— Искаш да кажеш как той понесе моята опияняваща компания!
Всички погледи се впериха в Клодия.