— Клодий, той да не… — смая се Фулвия.
— Със сигурност — похвали се Клодия. — Грабнах му сърцето, както и крадците не знаят да грабят кесии.
— Пред очите на Теренция?
— Е, тя беше обърната към дясната кушетка и на практика стоеше с гръб към нас. Да, благодарение на моя добър приятел Атик Цицерон успя да се освободи от каишката.
— И какво се случи? — попита Курион, неспособен да сдържи смеха си.
— Флиртувах с него от началото до края на вечерта. Флиртувах брутално, а на него това му се струваше прекрасно! Да не говорим колко прекрасна му се струвах аз. Каза ми, че не знаел друга жена в Рим толкова начетена като мен. Това стана, след като му цитирах онзи, новия поет, Катул. — Клодия се обърна специално към Курион: — Чел ли си го?
— Не съм го чел.
— Съвсем отскоро пише, издава го Атик, разбира се. Идва от Италийска Галия, оттатък Пад. Атик ми обясняваше, че съвсем скоро щял да се премести в Рим. Изгарям от нетърпение да се запозная с него.
— Да се върнем на Цицерон — пожела Клодий, пред когото изведнъж се разкриха нови политически перспективи. — Как е той като пленник на любовта? Никога не съм си представял, че може да се окаже такъв.
— О, държи се доста глупаво и лигаво — обясни с отегчение Клодия. Излегна се по гръб и размаха крака. — Всичко у него се променя, ей така, изведнъж. Бащата на отечеството се превръща в герой от някоя комедия на Плавт. Затова и ми беше толкова забавно. Просто се постарах да го изкарам възможно най-голям глупак.
— Ти си зла жена! — обвини я Децим Брут.
— Теренция със сигурност е на това мнение.
— Охо! Значи все пак е забелязала?
— Всъщност цялата стая забеляза. — Клодия присви нослето си и на присъстващите стана ясно защо така се е влюбил в нея бащата на отечеството. — Колкото повече се оплиташе той, толкова по-шумен и невъздържан ставаше. Атик не можеше да помръдне от смях. — Тя театрално потръпна, все едно от погнуса. — Теренция не можеше да помръдне от бяс. Бедният стар Цицерон! Чудно, защо го мислим за толкова стар? Да, нека повторя: бедният стар Цицерон! Не ми се мисли какво е станало, щом са си тръгнали. Навярно Теренция му е прегризала врата.
— Като няма какво друго да гризе — пошегува се Семпрония.
Отново всички избухнаха в смях. Веселата глъчка се разнасяше из цялата къща и прислугата, която се беше скупчила в кухнята на Фулвия, неволно се усмихваше; какъв щастлив дом!
Изведнъж Клодия смени изражението си; тя се изправи и погледна изпитателно брат си.
— Публий Клодий, готов ли си да участваш в един изящен комплот?
— А Цезар римлянин ли е?
На другата сутрин пред входната врата на върховния понтифекс се представи Клодия, придружена от множество представителки на Клодиевия кръг.
— Помпея тук ли е? — попита тя Евтих.
— Да, приема гости, господарке — поклони й се икономът и пусна посетителите вътре.
Всички се насочиха нагоре по стълбите, докато Евтих бързаше да се залови за работа. Не бе необходимо да се вика Поликсена: младият Квинт Помпей Руф отсъстваше от Рим, значи нямаше да присъства мъж на разговора.
Очевидно Помпея беше плакала; очите й бяха зачервени и подпухнали. Когато Клодия и останалите нахълтаха в стаята й, тя подскочи като опарена.
— О, Клодия, бях сигурна, че повече няма да те видя! — зарадва се тя.
— Скъпа моя, никога не бих ти причинила нещо подобно! Но пък и не бива да се сърдиш много на брат ми. Поликсена наистина донася всичко на Аврелия.
— Знам, знам! Толкова съжалявам, но какво мога да сторя?
— Нищо, скъпа, нищо. — Гостенката се разположи на близкия стол, все едно някоя наперена птичка иска да се покаже пред конкурентите, и се усмихна на дружинката, която водеше със себе си: Фулвия, Клодила, Семпрония Тудитан, Пала и някаква персона, която Помпея за пръв път виждаше.
— Това — представи я Клодия — е братовчедката Клавдия от провинцията. Дошла ни е на гости.
— Аве, Клавдия — поздрави я Помпея Сула и я дари с типичната си тъповата и разсеяна усмивка. Дори Клавдия да беше от село, очевидно по душа не се различаваше от Пала и Семпрония — откъдето и да идваше, навярно я смятаха за голяма работа, щом така се гримираше. Помпея все пак се опита да бъде любезна. — Май наистина си приличате.
— Надявам се — отговори братовчедката Клавдия и рязко свали пищните си златисти плитки.
Помпея за малко да припадне от ужас.