Това дойде твърде много на Клодия и останалите, които избухнаха в дивашки смях.
— Шшт! — тросна се Публий Клодий и с походка, в която не се долавяше нищо женско, отиде до външната врата, за да я залости. След това се върна на стола си, издаде устни напред като някоя суетна кокона и заигра с издължените си мигли. — Скъпа моя, какъв божествен апартамент! — възхищаваше се той.
— Ох, не! — тюхкаше се Помпея. — Не можеш така!
— Мога, не виждаш ли, че вече съм вътре — отвърна той. — Права се оказа Клодия, никаква Поликсена не се вижда наоколо.
— Моля те, моля те, върви си! — прошепна пребледнялата от уплаха Помпея и закърши ръце от тревога. — Свекърва ми!
— Какво, и тя ли те шпионира?
— Не по принцип, но наближават празненствата за Бона Дея и те ще се провеждат у дома. Предполага се, че аз ги организирам.
— Но в действителност ги организира Аврелия — подразни я Клодий.
— Да, разбира се, че тя! Но тя е много стриктна и постоянно се прави, че се консултира с мен, понеже официално аз съм домакинята, съпругата на претора, в чийто дом ще се проведе празненството. Ох, Клодий, моля те, върви си! Тя може всеки момент да се появи на вратата, а ако намери вратата заключена, веднага ще се оплаче на Цезар.
— Бедното ми момиченце! — прегърна я Клодия. — Ще си тръгна скоро, обещавам. — Разходи се до великолепното сребърно огледало на стената и с помощта на Фулвия намести перуката си.
— Не мога да твърдя, че си красавица, Публий — коментираше жена му, — но наистина минаваш за жена… — Тя се изхили злорадо: — Пък може би дори професионалистка…
— Хайде, да вървим — подкани Клодий останалите гостенки. — Исках само да докажа на Клодия, че влизането е възможно!
Резето щракна и жените се изнизаха навън, прикрили Клодий по средата.
Тъкмо навреме, защото скоро след това се появи Аврелия.
— Кои бяха тези, че така се измъкнаха?
— Клодия, сестра й и няколко други приятелки — обясни Помпея.
— Ще е добре да знаеш какво мляко поднасяме.
— Мляко? — не разбра Помпея.
— Ох, Помпея, ама наистина! — Аврелия се надвеси над снаха си. — Ти наистина ли за друго не мислиш, освен за дрънкулки и парцалки?
Помпея пак се засегна и избухна в сълзи. Аврелия изрече по неин адрес някоя от много редките си и силно премерени обидни епитети (при това под носа си, така че Помпея да не чуе) и побърза да излезе, преди да се е ядосала.
Веднъж излезли навън, гостенките се насочиха вместо към Форума, на другата страна; така имаше по-малка вероятност да се сблъскат с някой познат, който да разпознае Клодий. Самият Клодий беше доволен от себе си и буквално танцуваше по улицата, с което привлече доста погледи сред почтените дами, излезли на пазар из сергиите на Портик Маргаритария. С големи усилия приятелките му най-после успяха да го отведат до дома, без да са го разпознали минувачите.
— Ще има да обяснявам коя е била тази странна твар, с която съм се разхождала сутринта! — ядосваше се Клодия, докато прибираше дегизировката на Клодий, а той, преоблечен и измит, се излежаваше на кушетката.
— Идеята беше твоя! — възрази й той.
— Да, но това не беше причина да се държиш като панаирджия! Бяхме се разбрали да отидем дотам и обратно по възможно най-тайния път, а не да се разхождаш по площадите и пазарите!
— Млъкни, Клодия, мисля!
— За какво?
— За едно малко отмъщение.
Фулвия се присламчи към него. Никой по-добре от нея не знаеше за списъка от потенциални жертви, който Клодий съхраняваше в паметта си. Винаги бе готова да му помогне за всяко едно отмъщение. Напоследък списъкът се бе скъсил: Катилина беше мъртъв, а арабите повече нямаше да се покажат пред погледа на Клодий. На кого ли идваше редът?
— Кой? — попита Фулвия.
— Аврелия — процеди през зъби Клодий. — Крайно време е да си намери майстора.
— И какво смяташ да направиш?
— И на Фабия — рече замислено Клодий. — А тя също се нуждае от урок.
— Какво си намислил, Клодий? — попита го леко разтревожено Клодила.
— Една грозна шега! — похвали се той, сграбчи Фулвия и започна безмилостно да я гъделичка.
Бона Дея беше Добрата богиня, стара като Рим, следователно лишена от лице или форма; Бона Дея беше нумен, неназовима сила. Всъщност име си имаше, но то никога не се произнасяше, защото беше свещено. Какво означаваше Добрата богиня за римските жени, мъжете нямаха как да разберат, още по-малко можеха да знаят защо богинята е „добра“. Култът към нея стоеше някак встрани от официалната държавна религия и макар хазната да отпускаше известна сума за ритуалите в нейна чест, богинята не беше отговорна пред никой мъж или група мъже. За нея се грижеха весталките, защото си нямаше собствени жрици; весталките плащаха на жените, които поддържаха свещената й градина от билки, пак те съхраняваха лековете, които Добрата богиня им подаряваше, а лековете действаха единствено върху жени.