Изведнъж се оказа, че изобщо не е смешно. Той застина на едно място и впери поглед в красивото, но каменно лице пред себе си. Обзе го всепоглъщащ страх. Като че се беше озовал отново в онази тъмна стая в Антиохия, само дето този път не се страхуваше за тестисите си, а за самия си живот. Светотатството все още се наказваше по старите закони — със смърт. Всички адвокати на Рим да го защитаваха, пак не можеха да го спасят. Изведнъж му хрумна странна мисъл: Добрата богиня беше Аврелия!
С последни сили се освободи от ръцете на мъчителките си и хукна към коридора, който отделяше покоите на върховния понтифекс от триклиния. Нататък следваше личната градина на понтифекса, а отвъд високия тухлен зид беше жадуваната свобода. Клодий ловко се покатери на стената, прехвърли се и тупна на площада.
— Доведете веднага Помпея Сула, Фулвия, Клодия и Клодила! — нареди Аврелия. — Четирите са под подозрение и аз лично ще разговарям с тях! — Тя нави на кълбо златната роба и перуката на Клодий и ги подаде на Поликсена. — Прибери ги на сигурно място, това са доказателства.
Кардикса, исполинката от Галия, мълчаливо чакаше заповеди. Трябваше да отпрати възможно най-скоро гостенките. Ритуалите не можеха да продължат, а Рим се оказваше в най-острата религиозна криза, в която някога е попадал.
— Къде е Фабия?
Появи се Теренция, за която Публий Клодий можеше да е щастлив, че не я е срещнал лично.
— Фабия не е на себе си. Ще й трябва малко време да се съвземе. Ох, Аврелия, това е възмутително! Какво да правим?
— Ще се опитаме да поправим злото, ако не заради нас самите, то заради всички римски жени. Фабия е главна весталка, Добрата богиня общува единствено с нея. Ще я помолиш да отиде да провери какво пише в книгите. Все трябва да има начин да предотвратим катастрофата. Как можем да погребем Бона Дея, освен ако не изкупим по някакъв начин светотатството? А ако Бона Дея не бъде погребана навреме, тя няма изобщо да възкръсне през май. Билките няма да израснат, децата ще се раждат с дефекти, змиите ще избягат или ще умрат, семето ще умре в земята, а черни кучета ще ръфат човешки трупове по канавките на този прокълнат град!
Из къщата се разнасяха въздишки и стенания, уплашените римлянки се криеха зад колоните и по мрачните ъгли, сякаш се надяваха да скрият мъката в душите си. Градът беше прокълнат.
Разплакани и объркани, Помпея, Фулвия и двете Клодии бяха изблъскани напред. Никоя от тях не присъстваше на сцената в приемната и не знаеше, че Публий Клодий е бил разобличен. Бяха чули единствено, че Бона Дея е била осквернена от мъжко присъствие.
Майката на върховния понтифекс ги изгледа изпитателно, сякаш имаше пред себе си закоравели престъпници. Дали и те бяха част от заговора? Но очите им, в които се четеше и уплаха, и почуда, говореха друго. Не, реши Аврелия, четирите жени нямат общо със случая. Само една глупава гръцка робиня като Дорида ще се съгласи да извърши нещо толкова чудовищно, толкова немислимо. Какво ли беше обещал Клодий на тази глупачка?
Дорида стоеше между Сервилия и Корнелий Сула и ревеше на глас. С нея щеше да се оправя, когато му дойдеше времето. Преди това Аврелия трябваше да отпрати гостенките.
— Дами, моля всички без първите четири реда да излезете. Този дом е осквернен, присъствието ви тук ще донесе само нещастие. Изчакайте на улицата да дойдат да ви вземат или се приберете на групи по домовете си. Онези от първите четири реда ще са ми нужни като свидетелки. Ако това момиче не бъде разпитано сега, ще се наложи да дава показания пред мъже, а мъжете се държат глупаво, когато разпитват млади момичета.
— Избърши лицето си, момиче! — тросна се Аврелия на Дорида. — Хайде, избърши се и стига си хленчила! Ако не млъкнеш, ще заповядам да те нашибат с камшик!
Робинята скри лице във вълнената си роба и изтри сълзите си. Думата на Аврелия беше закон.
— Кой те накара да направиш това, Дорида?
— Обеща ми кесия жълтици и свободата ми, господарке!
— Кой? Публий Клодий?
— Да.
— Само Публий Клодий ли е замесен или има и други?
Какво можеше да каже, за да намали наказанието?
Как можеше да се освободи поне донякъде от вината си? Дорида прехвърляше през лукавия си ум всички възможности: беше се научила да взема бързи решения още от деня, когато пиратите я отвлякоха от родното й село в Ликия. Тогава беше на дванайсет, узряла за изнасилване и подходяща за продан. Оттогава беше имала две господарки, доста по-възрастни и строги от съпругата на понтифекса. Животът на служба при Помпея се бе оказал прекрасен. Дорида имаше своя стая в покоите на Помпея, а малката й ракла се пълнеше с всевъзможни подаръци, които й даваше щедрата и лекомислена господарка. Но в този момент нищо друго нямаше значение за Дорида, освен мисълта за камшика. Ако я накажеха с бой, щяха да свалят кожата от гърба й и Астианакс никога повече нямаше да я погледне! Който мъж я видеше, щеше да потръпне от погнуса.