Корнелия се надигна да си ходи и даде знак на Сервилия да я последва.
— Изглеждаш много уморена, Аврелия. Няма какво повече да направим. Аз отивам да си легна и те съветвам да направиш същото.
Цезар спази нужното приличие и се прибра едва призори в Държавния дом. Дотогава прекара известно време в Регията, където чете молитви, поднесе жертва на олтара и запали огън в свещеното огнище. После се скри в сградата до Регията, в която се помещаваше приемната на върховния понтифекс, запали всички лампи и прати да повикат жреците, които се грижеха за Регията. Най-накрая лично преброи дали столовете ще стигнат за всички понтифекси, които се намираха по това време в Рим, и когато всичко беше готово, повика и майка си; за нея беше сигурен, че не спи.
Аврелия изглеждаше състарена!
— О, майко, толкова съжалявам — посрещна я Цезар и я настани на най-удобния стол.
— Не съжалявай за мен, Цезаре. Съжалявай заради цял Рим. Това е ужасно проклятие.
— Рим ще се оправи, религиозните колегии ще се погрижат за това. По-важно е ти да се оправиш. Знам колко голямо значение имаше за теб празнуването на Бона Дея у дома. Що за безумна, що за необяснима история!
— Човек може да очаква някой простак от Субура да се напие и да прескочи оградата от любопитство, но наистина не мога да проумея мотивите на Публий Клодий! Е, знам, че е бил отгледан от онзи идиот Апий Клавдий, знам, че Клодий от малък е вършел бели. Но да се маскира като жена, за да оскверни ритуалите на Бона Дея? Да извърши съвсем преднамерено светотатство? Само луд човек би го сторил!
Цезар вдигна рамене.
— Може и наистина да е луд. Те са стара фамилия, при това доста са се женили помежду си. Пулхерите и преди са показвали тревожни признаци! Освен това открай време са се отнасяли непочтително към боговете: спомни си онзи Клавдий Пулхер, който издави свещените кокошки, а след това изгуби морското сражение при Дрепана по време на първата война срещу Картаген. Да не говорим как после публично качи дъщеря си, весталката, на колесницата по време на незаконния си триумф. Клавдиите са странно племе. Някои от тях са изключително интелигентни, но всички са най-малкото своенравни.
— Да оскверниш Добрата богиня е по-тежко престъпление от това да изнасилиш весталка.
— Е, ако се вярва на Фабия, Клодий е опитал и второто. След като не му се е удало, обвинил Катилина. — Цезар въздъхна и вдигна рамене. — За нещастие Клодий не е нормален, но не е и луд, за да го затворим.
— Ще го съдите ли?
— След като ти го разкри пред всички сенаторски жени и дъщери, няма как, майко.
— А Помпея?
— Кардикса твърди, че според теб била невинна.
— Така е. Сервилия и майка й са на същото мнение.
— Значи всичко се свежда до това чия дума ще натежи повече в съда — тази на Помпея или на една робиня. Освен, разбира се, ако и Клодий не реши да замеси Помпея.
— Няма да посмее — закани се Аврелия.
— Защо?
— Защото по този начин ще трябва да признае пред целия свят, че наистина е извършил светотатство. Клодий ще отрича.
— Но твърде много хора са го видели.
— Беше гримиран така, че никой не би могъл да го познае. Аз избърсах част от грима и отдолу се показа лицето му. Но съм убедена, че добрите римски адвокати лесно ще внушат на свидетелките, че са се заблудили.
— Трябва ли да подразбирам, че според теб ще е най-добре Клодий изобщо да не се явява пред съда?
— Именно. Бона Дея принадлежи на жените. Тя няма да благодари на римските мъже, задето са въздавали справедливост от нейно име.
— Не можем да го оставим да се отърве, майко. Светотатството е публично престъпление.
— Той няма да се отърве, Цезаре. Бона Дея ще го намери и ще го прибере, когато сметне за добре. — Аврелия се изправи. — Понтифексите всеки момент ще дойдат, най-добре да се прибирам. Когато ти потрябвам, просто ме повикай.
Скоро след това пристигнаха Катул и Вация Исаврик, а още преди да са се разговорили, към тях се присъедини и Мамерк Лепид.
— Винаги ще се учудвам, върховни понтифексе — казваше Катул, — колко много сведения можеш да събереш на един-единствен лист. И винаги се изразяваш толкова точно, толкова логично, толкова лесно за разбиране.
— Това, което написах, не беше никак радостно — напомни му Цезар.
— Не, не и този път.
В стаята влязоха един след друг Силан, Ацилий Глабрион, Варон Лукул, бъдещият консул Марк Валерий Месала Нигер, Метел Сципион и Луций Клавдий Рекс Сакрорум.