— Защото жената на Цезар, както и цялото му семейство, не бива дори да подлежат на подозрения.
Когато няколко дни по-късно го попитаха същото в Сената, той даде абсолютно същия отговор.
Фулвия се нахвърли върху Публий Клодий и го удряше с такава злост, че чак устната му се разцепи, а от носа му потече кръв.
— Глупак! — повтаряше тя при всеки плесник. — Глупак! Глупак! Глупак!
Той дори не се опитваше да се защитава, нито търсеше помощ от сестрите си, които наблюдаваха сцената с тревога и удовлетворение едновременно.
— Защо го направи? — попита Клодия, след като Фулвия се измори.
Клодий не отговори веднага, изчака най-напред кръвта да спре и сълзите да изсъхнат.
— Исках Аврелия и Фабия да страдат.
— Клодий, ти донесе проклятие на цял Рим! Ние също сме прокълнати заради теб! — възкликна Фулвия.
— О, какво ти става? — ядоса се той. — Група жени, които искат да се отърват от чувството за незадоволеност, това има ли изобщо смисъл? Видях камшиците с очите си! А за змиите знам! Това са глупости!
Но така само си утежни положението; този път и трите жени се нахвърлиха върху него и започнаха да го бият с юмруци и ритници.
— Бона Дея — процеди през зъби Клодила, — не е просто някоя красива гръцка статуя! Бона Дея е стара колкото Рим, тя е наша, тя е Добрата богиня. Всяка жена, която чака дете, но е присъствала на твоето светотатство, ще трябва да вземе лекарството.
— А това — заплака Фулвия — включва и мен!
— Не!
— Да, и още как! — ритна го Клодия. — О, Клодий, защо? Сигурно е имало хиляди други начини да си отмъстиш на Аврелия и Фабия! Защо да скверниш боговете? Сега си прокълнат!
— Просто не помислих, всичко ми изглеждаше толкова добре наредено! — Клодий се опита да хване Фулвия за ръката. — Моля те, не прави нищо на детето!
— Не можеш ли да проумееш? — изкрещя от ярост тя и се отдръпна. — Ти осъди нашето дете! Сега ще се роди грозно и сакато. Трябва да взема лекарството! Клодий, ти носиш проклятие!
— Махай се! — развика се Клодия. — Върви си. По корем! Като змия!
И Клодий излезе от стаята по корем като змия.
— Ще трябва да повторим ритуалите за Бона Дея — обясни Теренция на Цезар, когато трите заедно с Фабия и Аврелия го навестиха в кабинета му. — Ритуалите са същите, като се добави изкупителното жертвоприношение. Момичето Дорида ще бъде наказано по начин, който никоя жена няма право да разкрие, дори пред върховния понтифекс.
„И толкова по-добре за всички ни“ — благодареше на боговете Цезар. Не беше далеч от мисълта кой ще е изкупителната жертва.
— Значи се нуждаете от закон, който да обяви някой от идващите дни за неблагоприятен и да забрани свикването на народните събрания. Искате законът да бъде гласуван от религиозното събрание на седемнайсет триби?
— Точно така — потвърди Фабия. Трябваше все нещо да каже, иначе върховният понтифекс щеше да я сметне за зависима от жени, които не членуват в колегията на весталките. — Празникът на Бона Дея трябва да бъде отбелязан в неблагоприятен ден, а такива няма до началото на февруари.
— Права си, Бона Дея не може да стои будна чак до февруари. Какво ще кажете въпросният ден да бъде шестият преди декемврийските иди?
— Би било чудесно — въздъхна с облекчение Теренция.
— Бона Дея ще легне спокойно да спи — увери я Цезар. — Мога само да съжалявам, че всяка бременна жена, присъствала на празника, ще трябва да поднесе доста по-мъчителна жертва. Не ми е работа да обсъждам въпроса, той е от компетенция на жените. Помнете, че никоя римлянка не е уличена в светотатство. Бона Дея беше поругана от мъж и момиче — чужденка.
— Дочувам — съобщи на тръгване Теренция, — че Публий Клодий бил много отмъстителен. Със сигурност няма да му се понрави това, което Бона Дея готви за него.
Аврелия остана на стола си и изчака Фабия и Теренция да затворят вратата зад себе си, за да вземе на свой ред думата.
— Пратих Помпея да си събира багажа.
— Надявам се, че ще си вземе всичките боклуци?
— За това има кой да се погрижи. Бедната! Щеше да си изплаче очите, Цезаре! Снаха й не я иска при себе си. Корнелия Сула също отказва — тъжна история.
— Знам.
— „Жената на Цезар, както и цялото му семейство, не бива дори да подлежат на подозрения“ — цитира го Аврелия.
— Така е.
— На мен ми се струва несправедливо да я наказваш за нещо, за което тя дори не е знаела, Цезаре.