— И на мен ми се струва несправедливо, майко, но нямам друг избор.
— Съмнявам се, че колегите ти биха възразили, ако беше запазил брака си.
— Навярно нямаше, но аз възразих.
— Ти си коравосърдечен човек.
— Мъж, който не знае да е коравосърдечен, майко, накрая се оказва под нечий женски чехъл. Вземи пример от Цицерон и Силан.
— Говори се — смени разговора Аврелия, — че Силан бил тежко болен.
— И аз така мисля, ако човекът, който беше при мен сутринта, е бил наистина Силан.
— Може би ще съжаляваш, ако разводът ти съвпадне с овдовяването на Сервилия.
— Когато венчалният ми пръстен се окаже около пръста й, тогава ще се тревожим за Сервилия.
— В известен смисъл бихте били много добра двойка — изгаряше от любопитство да чуе мнението му Аврелия.
— В известен смисъл, да — съгласи се той, но усмивката му нищо не издаваше.
— Нищо ли не можеш да направиш за Помпея: освен да й върнеш зестрата и движимата собственост?
— Защо изобщо трябва аз да правя нещо за нея?
— Не си длъжен, но все пак тя с нищо не е предизвикала наказанието си, а няма да успее да си намери нов съпруг. Кой ще си вземе жена, чийто предишен съпруг я е изгонил по подозрения в светотатство?
— Това беше подло от твоя страна, майко.
— Не, Цезаре, не е подло от моя страна. Знаеш, че е невинна, но щом се развеждаш с нея, подсказваш на цял Рим, че има нещо съмнително около нея.
— Майко, злоупотребяваш с търпението ми — възрази с привидно любезен тон Цезар.
— Значи нищо?
— Ще й намеря друг съпруг.
— Кой ще я пожелае след всичко това?
— Предполагам, че Публий Ватиний ще бъде щастлив да я има за жена. Внучката на Сула е твърде желан подарък за всеки, чиито деди са били прости италийци.
Аврелия премисли предложението и накрая кимна.
— Идеята ти е чудесна, Цезаре. Ватиний беше толкова добър съпруг с Антония Кретика, а тя беше глупава поне колкото Помпея. Прекрасно! Той е човек от провинцията, ще я държи изкъсо. Помпея ще има достатъчно задължения, за да не мисли постоянно за Клодиевия кръг.
— Хайде, майко, върви си! — въздъхна отегчено Цезар.
Повторният празник на Бона Дея мина според правилата, но на римското женско общество щеше да е нужно време да се успокои. Имаше много бременни жени из града, които по своя воля последваха примера на съгражданките си, присъствали на злополучните ритуали; весталките буквално привършиха запасите си от вълшебното ръжено лекарство. Наблюдаваше се безпрецедентен брой на изоставени бебета — момчета по склоновете на хълма Тентацей и което беше още по-зловещо: никое бездетно семейство не пожела да прибере някое от тях, което обрече всички на мъчителна смърт. В града цареше дълбок траур, който щеше да продължи до майския ден. Освен всичко сезоните и календарът сериозно се разминаваха, което заплашваше, че за майския ден змиите още няма да са се излюпили и кой можеше да е сигурен дали дотогава Добрата богиня ще прости на града?
Публий Клодий, причинителят на тези страхове и нещастия, беше избягван от всички. Необходимо бе много време хората да забравят какво е сторил. За съжаление той не желаеше да направи най-уместното: да напусне града. Вместо това всеки ден предизвикваше търпението на съгражданите си с твърденията си, че е невинен, че никога не е стъпвал в Държавния дом.
На Фулвия също й беше нужно време да му прости; беше принудена да направи аборт и не можеше да прежали детето си. Все пак, ако беше склонна да се помири с мъжа си, то бе, защото Клодий страдаше не по-малко от нея. Тогава защо изобщо го беше сторил?
— Не помислих, просто не помислих! — оправдаваше се той със сълзи на очи. — Всичко изглеждаше просто една чудесна шега.
— Ти извърши светотатство!
— Аз не гледах на нещата по този начин, просто не разбирах! — Клодий вдигна глава и я изгледа със зачервените си очи. — Искам да кажа, мислех, че това са просто женски измислици — всички се напиват до смърт, правят любов. Просто не помислих, Фулвия!
— Клодий, Бона Дея е нещо съвсем различно. Празникът е свещен! Нямам право да ти обяснявам! Бона Дея е само наша! Всички други богини са за мъжете и жените, дори Юнона Луцина и Юнона Соспита, но Бона Дея е само наша. Тя се грижи за онези женски работи, които мъжете не биват да знаят и не искат да знаят. Ако Бона Дея не заспи, тя няма да се събуди навреме, а Рим не е направен само от мъже! Той е направен и от жени!