— Сега ще ме съдят, нали?
— Така изглежда, но никоя от нас не го иска. Това би означавало мъжете да се намесят в дела, които не ги засягат, да си присвоят и Бона Дея. — Фулвия чак се разтрепери от яд. — Не ме плаши присъдата, която хората биха ти наложили, Клодий, тревожи ме как Бона Дея ще реши да те накаже, а от нея не можеш да се спасиш с подкуп както от съда.
— Ако ще и с всички пари на света, пак не бих могъл да подкупя тези съдии — съгласи се Клодий.
Но Фулвия се усмихна.
— Ще се намерят достатъчно пари за целта, когато му дойде времето. Но ние, жените, не искаме такъв процес. Може би, ако успеем да го избегнем, Бона Дея ще ни прости. Това, което няма да прости никога, е светът на мъжете да изземе нейните права.
Публий Ватиний тъкмо се беше върнал от службата в Испания, когато му се предостави шансът да се ожени за Помпея.
— Цезаре, признателен съм ти — усмихваше се той. — Естествено ти просто не би могъл да я задържиш при себе си, това го разбирам. Но знам също така, че не би ми я предложил, ако вярваше, че е замесена в светотатство.
— Но Рим може да се окаже на друго мнение, Ватиний. Мнозина мислят, че съм се развел с нея именно защото е била в заговор с Клодий.
— Мнението на римляните не ме интересува, за мен е важна само твоята дума, Цезаре. Децата ми ще бъдат едновременно Антонии и Корнелии! Кажи ми само как мога да ти се отблагодаря.
— Това е лесно, Ватиний — отговори Цезар. — Догодина ще отида да управлявам някоя провинция, а на следващата ще се кандидатирам за консул. Искам едновременно с мен ти да се явиш на изборите за народен трибун. — Той въздъхна. — След като Бибул е точно две години по-голям от мен, съществува голяма вероятност да бъдем заедно консули. Единственият друг аристократ негов връстник е Филип, но подозирам, че на този етап у него ще надделее мързеливият епикуреец и той ще се откаже от борбата. На него дори преторството не му допадна. Хората, които бяха претори преди нас, не заслужават никакво внимание и няма да се преборят с Бибул. Ето защо, ако Бибул бъде мой колега, ми е нужен способен народен трибун. А ти, Ватиний — окуражи го Цезар, — ще се докажеш като един изключително способен трибун.
— Дървеницата срещу бълхата.
— Хубавото с бълхите — отвърна Цезар е, че е достатъчно да ги натиснеш с пръст и те се пукат. Докато дървениците са доста по-трудни за улавяне и убиване.
— Разправят, че Помпей всеки момент щял да пристигне в Брундизий.
— Да. И аз така чувам.
— И щял да търси земя за войниците си.
— Предполагам, без изгледи за успех.
— Няма ли да е по-добре да се кандидатирам още догодина, Цезаре? По този начин ще успея да уредя на Помпей земя, а той ще има да ти връща. Единствените народни трибуни, на които може да се разчита тази година, са Ауфигий Луркон и Корнелий Корнут, но и двамата няма да успеят. Дочувам, че за догодина бил предвидил Луций Флавий, но и той няма да му свърши работа.
— О, не — възрази Цезар. — Не е необходимо да се грижим на Помпей да му е лесно. Колкото повече почака, толкова повече ще е склонен да ми благодари. Ти си мой човек, Ватиний, телом и духом, искам нашият велик герой да го знае. Той вече прекара доста време на изток, знае какво означава да се поизпотиш.
Добрите люде също се бяха поизпотили, нищо че разполагаха със свой народен трибун, който тъкмо влизаше в длъжност и струваше доста повече от Ауфигий Луркон или Корнелий Корнут. Наричаше се Квинт Фуфий Кален и се оказа, че колегите му не могат да се мерят с него. Това обаче щеше да си проличи впоследствие, а в началото на политическата година дори добрите люде не знаеха що за съюзник имат.
— Все някак трябва да намерим майстора на Цезар — за сетен път Гай Пизон убеждаваше Бибул, Катул и Катон.
— Трудно, като имаме предвид случая с Бона Дея — тръпнеше от суеверен страх Катул. — Той се държа изключително стриктно и отговорно, това цял Рим го знае. Дори се разведе с Помпея, без да задържа зестрата й. А думите, че жената на Цезар трябва да стои над всякакво подозрение, вече се превърнаха в градски фолклор. Гениален ход! Това означава, че той самият не я смята за виновна и лишава всеки от възможност да го обвини в загърбване на религиозните задължения. Ако ти имаше жена, Пизоне, или пък ти, Бибуле, щяхте да разберете какво означава женска поддръжка: в цял Рим не ще се намери и една жена, която да позволи лоша дума срещу Цезар. Хортензия ми го повтаря непрекъснато, също както и сестра ми изтезава Хортензий. Аз самият не мога да разбера защо, но жените твърдо не желаят Клодий да бъде съден, при това разчитат на Цезар да се застъпи за исканията им. — Жените — добави мрачно Катул — се оказаха подценен политически фактор.