Двамата постоянно се препираха и използваха бедното момченце като оръжие в безспирната борба за морално надмощие. Това тревожеше Атик (единственият син на сестра му някой ден щеше да го наследи), тревожеше и Цицерон, но те не можеха да убедят спорещите страни, че най-много страда малкият Квинт. Ако Квинт беше притежавал инстинкта за самосъхранение на брат си, който винаги търсеше начин да умилостиви жена си и за нищо на света не се налагаше, бракът им дори би бил по-успешен от този на Цицерон и Теренция; защото Помпония държеше да й се слуша думата вкъщи, докато Теренция имаше амбицията да направлява политическата кариера на съпруга си. Уви, Квинт приличаше на баща им; той искаше да бъде господар в дома си.
Войната тъкмо беше в разгара си, забелязаха още от вратата Цицерон, Теренция, Тулия и двегодишният Марк. Тулия и малкото й братче бяха отведени в детската стая от иконома, защото Помпония беше твърде заета да крещи, а Квинт не можеше да остане по-назад.
— Добре поне — изрева Цицерон, все едно държеше реч на Форума, иначе нямаше да го чуят, — че до къщата е храмът на Телура. Едни съседи по-малко да се оплакват.
Домакините обаче продължиха със своите разправии, все едно никой не беше влязъл, до момента, в който пристигна и Атик. Той си имаше изпробван метод да слага край на шумните спорове — прост и ефективен. Направи няколко крачки напред, сграбчи сестра си за раменете и силно я разтърси.
— Махай се оттук, Помпония! — заповяда й. — Вземи Теренция със себе си и я отведи някъде да излееш мъката си!
— И аз я разтърсвам от време на време — оплака се Квинт Цицерон, — но не помага. Тя всеки път ме рита с коляното сещате се къде.
— Ако ме ритне — закани се Атик, — ще я убия на място.
— Ако аз я убия, ти ще ме съдиш за убийство.
— Така е — усмихна се брат й. — Бедният Квинт! Ще поговоря пак с нея и ще видя какво мога да направя.
Цицерон не им се месеше. Щом Атик се появи на сцената, той се скри и сега се появяваше откъм триклиния със свитък хартия в ръка.
— Пак ли си прописал, братко? — попита той.
— Трагедия в стила на Софокъл.
— Напредваш.
— Надявам се най-после да напредна! Ти имаш репутацията на оратор и поет, а на мен ми остана да избирам между историята, комедията и трагедията. Нямам време за проучванията, които изисква историята, а трагедията повече подхожда на душата ми, като знам в каква атмосфера живея.
— Бих рекъл, че точно тази атмосфера вдъхновява хората да пишат фарсове — подразни го Цицерон.
— О, я млъквай!
— Винаги можеш да се захванеш с философия и естествени науки.
— Моята лична философия е съвсем проста, а от естествените науки нищо не разбирам. Така че ми остават историята, трагедията и комедията.
Атик се беше разходил до отсрещния край на атрия и изведнъж възкликна:
— Какво е това, Квинт?
И преди да е дочакал отговора, се засмя.
— Да му се не знае, намери го преди успея да ви го покажа! — побърза подире му Квинт, а след него и Цицерон. — След като вече ме избраха за претор, няма защо да го крия.
— Така си е — съгласи се Атик, но в очите му играеха лукави искрици.
Цицерон се нареди между двамата, за да оцени въпросното нещо в пълния му блясък. Пред него се издигаше огромен бюст на Квинт, толкова по-голям от естествения му ръст, че не можеше да се изложи на публично място. Според римляните само боговете имат право да се изобразяват по-едри от човешки ръст. Който и да беше скулпторът, беше работил върху глина, после я беше изпекъл, за да я оцвети с бои. Това си имаше и добрите, и лошите страни. Добрите бяха, че скулптурата приличаше изключително много на изобразявания обект и позволяваше плътното нанасяне на цветовете. Но в същото време глината беше най-евтиният материал и имаше сериозна опасност бюстът да се натроши на малки парченца, ако падне. Но и Цицерон, и Атик добре знаеха, че Квинт никога няма да си поръча бюст от мрамор или от бронз.