— Култът към Бона Дея не подлежи на държавен контрол — обясни той пред Сената, — затова оспорвам законността на всеки нов акт по въпроса, освен тези, които вече са били предприети: тържествено изявление на колегията на понтифексите, че Публий Клодий е виновен за светотатство. Но престъплението му не подлежи на наказание от страна на съдебните органи. Той не е погазил честта на весталка, нито се е опитал да попречи на ритуалите, посветени на един или друг бог от държавния пантеон. Нищо не може да го оправдае за изключително тежкото престъпление, което е извършил, но аз самият съм напълно съгласен с римските жени: нека оставим Бона Дея да го настигне със своето възмездие, когато и както намери за добре.
Изказване, което не беше възприето никак добре от колегата му Марк Валерий Месала Нигер.
— Аз няма да се уморя да настоявам, че Публий Клодий трябва да бъде съден! — обяви той на свой ред по начин, който не оставяше място за съмнение. — Ако наистина на таблиците не е записан закон, уреждащ казуса, то нека гласуваме такъв! Не е достатъчен аргументът, че човек, уличен в престъпление, не може да бъде съден, защото законите ни не са предвидили как точно да бъде формулирано престъплението! Нищо по-лесно от това да прокараме някой нов закон специално за Публий Клодий и аз внасям предложение в този смисъл!
От всички присъстващи само Клодий, който отскоро членуваше в Сената и тихо си седеше на мястото на последния ред, сякаш не се интересуваше от темата, докато останалите се препираха, заплашваха и за малко не доведоха нещата до бой.
През същото това време Помпей Велики се нанесе в частна къща на Марсово поле и по принуда разпусна войската си, защото докато не се решеше проблемът с Бона Дея, сенатът дори не можеше да му гласува триумф. Писмото, с което обявяваше развода си с Муция Терция, беше дошло доста преди него, но най-интересното бе, че в Рим никой нищо не знаеше за Муция. Плъзнаха слухове, че виновен бил Цезар, което го накара да свика специално заседание на народното събрание във Фламиниевия цирк — понеже Помпей не можеше да прекрачва вътре в града — и да даде специално думата на великия си съгражданин. Както Цицерон се изказа по въпроса, Помпей се възползва доста зле от нея.
В края на януари Пизон Фруги вече се канеше да отстъпи, когато в спора се включиха и цензорите. Двамата дадоха съгласие да се гласува нов закон, който да позволи осъждането на Клодий по обвинение в нов вид светотатство.
— Това е фарс — протестира Пизон Фруги, — но римските души винаги са се умилявали пред фарсовете, затова навярно така е най-добре. Вие всички сте глупаци! Клодий ще се измъкне, а на това отгоре ще трябва да го признаем за невинен. Докато ако нещата продължат, както са си, той цял живот ще си носи позора.
Пизон Фруги беше опитен правист и пое грижата лично да изготви нужния законопроект, който от гледна точка на крайното наказание — доживотно изгнание и конфискация на имуществото — беше доста строг, но съдържаше любопитната клауза, че преторът, който председателства съда по делото, ще има правото лично да посочи заседателите. С други думи, ако преторът се окажеше приятел на Клодий, просто щеше да му уреди оправдателна присъда. Ако ли пък преторът държеше богохулникът да си получи заслуженото, нямаше спасение.
Добрите люде се оказаха пред трудна дилема. От една страна, те изобщо не искаха Клодий да бъде съден, защото в мига, в който той чуеше присъдата си, преторите щяха да си поделят провинциите; от друга страна, не искаха и Клодий да бъде признат за виновен, защото Катул искрено вярваше, че случилото се на Бона Дея стои встрани от държавните въпроси.
— Кредиторите на Цезар разтревожени ли са? — попита Катул.
— О, да — отговори Бибул. — Ако успеем да налагаме вето на съдебните процедури срещу Клодий, да речем, до началото на март, хората наистина ще решат, че жребият няма да се тегли изобщо. И тогава ще действат.
— Можем ли да издържим още месец?
— Определено.
На февруарските календи Децим Юний Силан се събуди от тревожните си сънища и повърна кръв. Вече няколко месеца държеше до леглото си малко бронзово звънче, но го използваше толкова рядко, че ако дръннеше, цялата къща се събуждаше.
— Така умря Сула — обясни Силан на Сервилия.
— Не, Силане — скара му се тя. — Болестта на Сула бе къде-къде по-ужасна. Ти ще се оправиш. Кой знае? Може би просто тялото ти се прочиства?