— Аз определено казах доста неща по въпроса! — скръцна със зъби той.
— О, повече от необходимото — усмихна му се приветливо Цицерон.
В момента, в който думата взе Крас, Помпей изгуби всякакъв интерес към заседанието и се залови да разпитва Цицерон за римските клюки, но Крас бе изрекъл само няколко фрази, когато Цицерон изведнъж забрави за съседа си, надигна се на стола и наостри уши. Чудо на чудесата! Крас буквално го възпяваше до небесата! Каква страхотна работа бил свършил Цицерон като консул, как успял да сближи съсловията, как благодарение на него сенатори и конници се превърнали в хармонична маса, опираща се на взаимния интерес…
— Как ти хрумна? — питаше Цезар Крас, докато двамата се разхождаха по брега на Тибър, за да избегнат зеленчуковия пазар на Форум Холиториум, където продавачите тъкмо изхвърляха непродадената стока.
— Кое как ми хрумна? Да похваля добродетелите на Цицерон?
— Нямаше да възразявам, ако той самият не се бе почувствал задължен да ти отвърне толкова подробно за дружеските отношения между съсловията. Разбира се, след Помпей Цицерон наистина е музика за ухото.
— Точно затова и го направих. Не мога да гледам как всички угодничат на този неприятен тип, Великия. Само да ги погледне и са готови да му донесат чехлите като кучета. Ето на, Цицерон, седнал до Великия човек, напълно забравен от останалите. Та реших да поядосам Помпей.
— Със сигурност успя. Както разбирам, успял си да се разминеш с него в Азия.
— Костваше ми доста усилия.
— Може би заради това хората говорят, че сте заминали с Публий на изток, само и само да не дочакате завръщането на Великия.
— Хората няма да престанат да ме изненадват. Аз определено бях в Рим, когато Великият пристигна.
— Хората и мен винаги ще ме изненадват. Ти знаеше ли, че аз съм бил причината за Помпеевия развод?
— А да не би да не си?
— Веднъж да съм напълно невинен. Не съм стъпвал в Пицен от години, а Муция Терция не се е показвала в Рим също от години.
— Шегувам се. Помпей те дари с такава ослепителна усмивка, че се чудя как не се разтопихте от удоволствие. — От гърлото на Крас се надигна тихо ръмжене, което подсказваше, че се кани да засегне деликатна тема: — Ти май не успяваш да устоиш на вълците — лихвари?
— Засега ги държа надалеч.
— Сред финансовите кръгове упорито се говори, че заради Клодий миналогодишните претори изобщо нямало да заминат за провинциите.
— Да, но причината не е глупакът Клодий, а Катон, Катул и останалите герои от партията на добрите люде.
— Покрай теб те доста поумняха.
— Не се безпокой, ще се добера до моята провинция — увери го Цезар. — Фортуна още не ме е изоставила.
— Вярвам ти, Цезаре. Затова ще ти кажа нещо, което никога никому не съм казвал. С другите се налага те да поискат… Но ако случайно установиш, че не можеш да се оправиш с кредиторите си, преди да получиш управлението на провинцията си, моля те, обърни се за помощ към мен. Аз знам, че бих заложил парите си на сигурен победител.
— И няма да ми искаш лихва? Хайде сега, Марк! Как ще мога да ти се отплатя след това? Ти си толкова влиятелен, че получаваш сам всичко, което поискаш.
— Значи няма да поискаш?
— Точно така.
— Няма нужда да ми обясняваш колко горди сте вие, Юлиите. Затова аз ти предлагам, дори казах „моля“. Други са падали на колене да ме умоляват. А ти ще паднеш по-напред на меча си, което ще е жалко. Няма да повдигам пак въпроса, но ти ще запомниш. Аз сам ти предложих, дори ти казах „моля“. Значи все едно не си поискал. Има разлика, нали?
В края на февруари Пизон Фруги свика народното събрание и подложи на гласуване законопроекта, който определяше процедурата около осъждането на Клодий. Последиците бяха трагични. Младият Курион взе думата, както си стоеше сред множеството слушатели в Кладенеца, и накрая принуди цялата тълпа да го аплодира. Когато издигнаха мостовете и пътеките за гласуване, няколко десетки луди глави, предвождани от Марк Антоний и останалите членове на Клодиевия кръг, просто ги наобиколиха и прогониха гласоподавателите. Младежите отказваха да отстъпят пред ликторите и заплашваха с открит бунт. Положението бе овладяно от Катон, който се качи на рострата и обвини Пизон Фруги, задето е допуснал насилие в народното събрание. Хортензий също се изказа в подкрепа на Катон и накрая консулът се принуди да разпусне трибутните комиции и да свика вместо тях Сената.
Пред претъпканата Курия Хостилия — сенаторите масово се бяха явили на Форума, за да гласуват — Квинт Хортензий предложи компромисно решение.