Жребият най-после бе теглен.
На Публий Клодий му се падна да служи в Лилибей, в Западна Сицилия, но не можеше да напусне Рим, преди да се е явил пред съда.
В началото изглеждаше, сякаш късметът на Цезар не го е изоставил. Падна му се Далечна Испания, което означаваше, че ще разполага с проконсулски империум и няма да се отчита на никого, освен на действащите консули.
Всеки нов управител получаваше държавна субсидия — цялата сума, която хазната отделяше от годишния бюджет за осигуряване безопасността на провинцията. Парите трябваше да платят издръжката на легионите и администрацията, да покрият разходите по строежа и поддържането на пътища, мостове, акведукти, канализация, обществени сгради и така нататък. На Далечна Испания се отреждаше сумата от пет милиона сестерции, която се предаваше наведнъж на провинциалния управител, който разполагаше съвсем свободно с нея. Някои дори влагаха парите из различни римски предприятия още преди да са заминали за провинцията си, после здраво скубеха тамошното население, със заграбеното покриваха действителните си разходи, а държавната субсидия им носеше тлъсти лихви и дивиденти.
На същото заседание, на което беше изтеглен жребият, Пизон Фруги, управляващият консул, попита Цезар, дали ще даде показания пред Сената относно събитията по време на първото честване на Бона Дея.
— С радост бих улеснил работата ви, консуле, ако имах какво да казвам. Но аз нямам — заяви той.
— Хайде сега, Гай Цезар! — сопна му се Месала Нигер. — Най-коректно те молим да дадеш показания, защото по времето, когато се разглежда делото срещу Публий Клодий, ти вече ще си в провинцията си. Ако някой човек тук знае нещо по случая, това си ти.
— Скъпи консуле, ти сам каза „човек“, което разбирам в случая като „мъж“. Точно тук е въпросът. Аз съм мъж и не съм присъствал на празника на Бона Дея. Показанията се съпровождат с полагане на клетва. Следователно трябва да съдържат истината. Истината е, че аз нищо не знам.
— Ако нищо не знаеш, защо се разведе с жена си?
Целият Сенат в един глас отговори на Месала:
— Защото жената на Цезар, както и цялото му семейство, трябва да са далеч от всякакви подозрения.
В деня след определянето кой коя провинция ще управлява, трийсетте ликтори, представляващи трийсетте римски курии, се събраха, както повеляваше традицията, и гласуваха така наречените „легес Курие“, формалните законови актове, чрез които се предаваше империум на новите провинциални управители.
На същия ден, точно в часа, в който римляните по традиция вечеряха, малка група хора с видимо високо положение, се явиха пред трибунала на градския претор Луций Калпурний Пизон. Хващаха го буквално в последния момент, преди човекът да си е тръгнал за дома, където да се отдаде на заслужена почивка. Важните персони бяха наобиколени от доста голям брой не чак толкова важни, но пък доста яки мъже, които любезно, но настоятелно изтласкаха страничните лица на разстояние от трибунала на претора. След като се увериха, че никой не може да ги подслушва, говорителят на просителите поиска върху петте милиона сестерции, предвидени за управителя Гай Юлий Цезар, да се наложи запор и те да се превърнат в начална вноска за погасяване на дълговете му.
Точно този Калпурний Пизон определено не беше като братовчед си Гай Пизон. И дядо му, и баща му се бяха занимавали с поддържане на манифактури за оръжия и бяха натрупали огромно състояние от продажби в римските легиони, но което беше по-интересно: Луций Пизон беше близък братовчед на Цезар. Майка му беше Рутилия, жена му също беше Рутилия и двете бяха близки роднини с третата Рутилия, която беше баба на Цезар. Пътищата на Луций Пизон и на Цезар рядко се пресичаха, но двамата обикновено гласуваха заедно в Сената, освен това изпитваха добри чувства един към друг.
И така, Луций Пизон, градският претор, свъси заплашително вежди и за голямо неудовлетворение на Цезаровите кредитори отложи решението си за по-нататък. Искал най-напред да се запознае със съдържанието на дебелите свитъци документи, които му предлагаха. Човек трудно би излязъл наглава с Луций Пизон, особено ако е свъсил заплашително вежди, защото той беше сред най-високите и здрави представители на римската аристокрация, а веждите му сами по себе си внушаваха респект; освен това той не само че свъси вежди, ами оголи зъби.
Естествено кредиторите бяха очаквали преторът да вземе на място решение в тяхна полза, но онези, които се опитаха да протестират — може би си въобразяваха, че само защото са хора с положение, преторът е длъжен да се лиши от топла вечеря — така и не намериха смелост да кажат каквото и да е. Както им беше наредено, щяха да се явят пред претора два дни по-късно.