— Но теб не те проскрибира — започна да се заяжда Квинт.
— Оставаше и да го направи! Сула беше шут, но не и глупак.
— С което искаш да кажеш, че аз съм?
— Да, Квинт, ти си глупак — намеси се брат му. — Защо винаги се караш с хората? Нищо чудно, че не се разбирате с Помпония — двамата сте си лика-прилика!
— Хммм! — изсумтя Квинт и млъкна.
— Е, Марк, каквото било, било — опита се да успокои страстите Атик. — Има голяма вероятност да си постъпил правилно, като свика Сената пред изборите. Мисля, че източникът ти на сведения е съмнителен, защото познавам въпросната дама, но, от друга страна, съм убеден, че познанията й по финансовите въпроси могат да се поберат на главичката на карфица. Сама не би могла да измисли израз като „опрощаване на дълговете“? Невъзможно! Не, така както стоят нещата, мисля, че си имал основание да действаш.
— Каквото и да става — рече Цицерон, който изведнъж си даде сметка, че двамата му сътрапезници знаят твърде много за Фулвия Нобилиор, — да не сте споменали името й пред когото и да било! Да не сте намекнали пред чужди хора, че имам шпионин в лагера на Катилина! Искам и занапред да я използвам.
Дори Квинт разбра смисъла на подобно предупреждение и се съгласи да не говори пред никого за Фулвия Нобилиор. Колкото до Атик, той беше трезво разсъждаващ човек и никога не би възразил на човек, задето шпионира хората край Катилина.
— Може самият Катилина да не е замесен — предположи Атик, — но неговите приятели със сигурност заслужават внимание. От времето на Съюзническата война Етрурия и Самний са в постоянно напрежение, а откакто Марий умря, ситуацията се изостри. Да не говорим за действията на Сула.
И така, през секстил Квинт Цицерон отведе жените и децата на двете семейства на морския бряг, докато Марк Цицерон остана да бди в Рим. Курий и любовницата му нямаха достатъчно пари да отпътуват за Кума или Мизен, затова Фулвия Нобилиор трябваше да търпи римските жеги. Това се превръщаше в тежест и за Цицерон, но той поне беше сигурен, че ще бъде възнаграден за несгодите.
Дойдоха септемврийските календи и сенатът проведе едно безполезно заседание просто защото традицията повеляваше денят да бъде използван за целта. След това повечето сенатори се върнаха на морето, още повече че с разминаването на календара и годишните времена големите горещини тепърва предстояха. Цезар обаче остана в града, същото сториха Нигидий Фигул и Варон. Всички имаха един мотив: върховният понтифекс беше оповестил откритието на това, което наричаше Каменни анали и Коментари на царете. След като в последния ден на секстил свика колегията на понтифексите, за да им обясни накратко за какво става дума и да им покаже каменните плочки и ръкописите, Цезар използва заседанието на Сената, за да покаже нагледно своите находки. Повечето сенатори се прозяваха от скука (дори понтифексите и авгурите), но Цицерон, Варон и Нигидий Фигул бяха силно развълнувани и прекараха цялата първа половина от месеца в разчитане на древните текстове.
Цезар още не можеше да се нарадва на просторното си жилище и затова реши на септемврийските иди да покани на празнична вечеря в дома си Нигидий Фигул, Варон, Цицерон и още двама приятели — от онези свои връстници, с които навремето се беше запознал като младши военен трибун под стените на Митилена. Това бяха Филип Младши и Гай Октавий. Филип беше две години по-възрастен от Цезар и догодина заедно щяха да бъдат претори, а Октавий беше помежду им, което означаваше, че чак на следващите избори можеше на свой ред да се кандидатира. Това се дължеше на патрицианския статут на Цезар, който му позволяваше да се явява на избори винаги две години по-рано от всеки плебей.
Старият Филип, лукав и неморален тип, който си бе спечелил слава най-вече с многократните си местения от една политическа фракция в друга, все още беше жив и дори понякога се показваше в Сената, но иначе времето му на политическа фигура отдавна беше отминало. Пък и синът му никога не би могъл да се сравнява с него, разсъждаваше Цезар. „Младият“ Филип беше по дух епикуреец, силно привързан към премерените наслади на кушетката в трапезарията и по-деликатните удоволствия, щастлив, че може да изпълнява дълга си в Сената и да се изкачва по почетната стълбица, но никога по начин, който да предизвика злоба или омраза сред различните политически фракции. Разбираше се с Катон също толкова лесно, колкото и с Цезар, нищо че предпочиташе компанията на Цезар. Навремето беше женен за една Гелия и след смъртта й беше предпочел да не се жени втори път, понеже имаше момче и момиче и не искаше да им натрапва мащеха.