Между Цезар и Гай Октавий имаше още по-сериозна връзка от обикновеното приятелство: след смъртта на Октавиевата първа съпруга (Анхария, наследница на богата преторска фамилия) той беше поискал ръката на Цезаровата племенница Ация, дъщеря на по-малката му сестра.
Бащата на Ация, Марк Аций Балб, беше поискал мнението на Цезар за подобен брак, тъй като Гай Октавий не принадлежеше към благородна фамилия, нищо че беше богат човек, и корените му бяха в латинския град Велитра. Цезар си спомни лоялното отношение на Октавий при Митилена, освен това знаеше, че е лудо влюбен в красивата Ация, и се изказа в полза на съюза. Октавий вече имаше дъщеря, за щастие добро момиче, което не знаеше що е то злоба и завист, но нямаше мъжки наследник и следователно никой не би оспорвал правата на евентуален син на Ация. Сватбата се състоя и Ация се настани в една от най-хубавите римски къщи, нищо че се намираше от обратния край на квартала Палаций, в края на една алея, наречена „Волските глави“. А през октомври по-предишната година Ация роди първото си дете, за жалост момиче.
Съвсем естествено разговорът се въртеше около Каменните анали и Коментарите на царете, нищо че от уважение към Октавий и Филип Цезар правеше отчаяни опити да насочи вниманието на тримата интелектуалци в стаята към по-светски теми.
— Разбира се, теб всички те признават за най-голям авторитет в античното право — хвалеше Цицерон домакина. Беше му лесно да признае превъзходството на друг във всяка сфера, която не смяташе за значима в модерен Рим.
— Благодаря — кимна Цезар.
— Жалко, че нямаме повече сведения за ежедневните дейности на царете — въздъхна Варон, който наскоро се беше върнал от дългото си пребиваване на изток като постоянен естествоизпитател в щаба на Помпей и негов личен биограф.
— Да, но въпросните два документа ни дават съвсем ясна картина за съдебната процедура при обвинение в „пердуелион“, голяма държавна измяна, а това само по себе си е удивително — отбеляза Нигидий Фигул, — като имаме предвид, че съществува и малка измяна — „майестас“.
— „Майестас“ е изобретение на Сатурнин — напомни му Цезар.
— Той измисли въпросното понятие, защото никой не можеше да бъде осъден според старите разбирания — веднага обясни Цицерон.
— Жалко, че Сатурнин не е знаел за твоите находки, Цезаре — рече Варон. — Двама съдии и никакви заседатели — това коренно би променило изхода от всеки процес!
— Глупости! — надигна се от мястото си Цицерон. — Нито сенатът, нито народното събрание биха позволили криминално дело да се разглежда без заседатели!
— Това, което ми се стори най-интересно — продължи Нигидий Фигул, — е, че в момента има само четирима души, които могат да бъдат посочени за съдии. Ти, Цезаре, братовчед ти Луций Цезар, Фабий Санга и колкото и странно да изглежда, Катилина! Когато Хораций е бил съден за убийството на сестра си, не е имало други патрициански фамилии.
Филип и Октавий изглеждаха леко объркани, а и темата явно им беше дотегнала. Затова Цезар попита Октавий:
— Кога се очаква великото събитие?
— След осем-десет дни.
— Момче ли ще е или момиче?
— Мислим този път да бъде момче. Трето момиче, при това от две жени, ще е голямо разочарование — въздъхна Гай Октавий.
— Спомням си, че преди Тулия да се роди, бях убеден, че ще бъде момче — усмихна се Цицерон. — И Теренция беше сигурна. В крайна сметка обаче се наложи да чакаме още четиринайсет години, преди да се появи синът ми.
— Доста време е минало между двата опита, а, Цицероне? — подхвърли Филип.
Цицерон се изчерви. Подобно на повечето амбициозни нови лица в политиката и той беше стеснителен. Старите аристократи можеха да си позволят цинични приказки, но не и Цицерон.
— Жената, чийто съпруг се грижи за старите заседателни сгради, твърди, че ще бъде момче — обясни Октавий. — Вързала брачната халка на Ация на въженце и го провесила над корема й. Пръстенът започнал бързо да се върти надясно, което според нея е сигурен знак.
— Е, да се надяваме, че е права — рече Цезар. — По-голямата ми сестра роди само момчета, но в семейството все жените се разпореждат.
— Чудя се — обади се Варон — колко души всъщност са били съдени за държавна измяна при цар Тул Хостилий?
Цезар едва се сдържа да не въздъхне; очевидно трима интелектуалци и само двама епикурейци не бяха добра компания. За щастие виното беше превъзходно, както и готвачите в Държавния дом.