Новините от Етрурия дойдоха само няколко дни след вечерята у върховния понтифекс. При това отново ги носеше Фулвия Нобилиор.
— Катилина е пратил Гай Манлий във Фезула, за да набира войска — съобщи тя на Цицерон. От притеснение седеше на самия ръб на кушетката и постоянно бършеше потта от челото си. — А Публий Фурий е заминал за Апулия със същите намерения.
— Имаш ли доказателства?
— Никакви, Марк Тулий.
— Това от Квинт Курий ли го знаеш?
— Не. Подслушах го снощи след вечеря, докато си приказваше с Луций Касий. Мислеха, че съм си легнала. Откакто минаха изборите, всички се държат кротко, дори Квинт Курий. Това беше голям удар за Катилина и мисля, че му е трябвало време да се възстанови. Миналата вечер за пръв път чух да се говори нещо по въпроса.
— Знаеш ли кога Манлий и Фурий са започнали да действат?
— Не.
— Значи нямаш представа докъде са стигнали със записването на войници? Дали ще е възможно например да получа потвърждение, ако сега пратя човек да разучи във Фезула?
— Не знам, Марк Тулий. Иска ми се да знам, но не знам!
— Ами Квинт Курий? Той настроен ли е за въоръжен преврат?
— Не съм сигурна.
— Тогава се опитай да разбереш, Фулвия — подкани я Цицерон, като се стараеше да не издава с нищо раздразнението си. — Ако успеем да го убедим да говори пред Сената, всички ще бъдат принудени да се вслушат в думите ми.
— Бъди спокоен, мъжо, Фулвия ще стори каквото може — увери го Теренция, щом изпрати гостенката до вратата.
Убеден, че всички бунтовнически сили ще се опитат да наемат за каузата си роби, Цицерон прати един доста умен и представителен роб във Фезула, за да се пише доброволец. Знаеше, че в Сената са склонни да го смятат за твърде лековерен, при това за човек, който искрено желае да се създаде криза, за да я потуши, затова взе роб на Атик; така в крайна сметка човекът можеше да свидетелства, че не е зависим от Цицерон. Уви, при завръщането си агентът нямаше кой знае какво да предложи. Нещо със сигурност ставало, при това не само във Фезула. Проблемът бил, че роби, както му обяснили в Етрурия, щом започнал да подпитва за това-онова, почти не се срещали в Етрурия, която била страна на свободни хора и имало достатъчно свободни хора да защитават интересите й. Какво точно означава подобен отговор, беше трудно да се каже, защото, разбира се, в Етрурия имаше роби както във всяка друга част на Италия или римския свят изобщо. В крайна сметка целият свят живееше от робския труд!
— Ако това е наистина въстание, Марк Тулий — заключи робът, — в него ще участват единствено свободни хора.
— И сега какво? — попита Теренция на вечеря.
— Да си призная, не знам, скъпа. Работата е дали да свикам отново Сената и да опитам повторно, или да изчакам да пратя няколко свободни хора за агенти, които да ми осигурят солидни доказателства?
— Имам усещането, че солидни доказателства ще се съберат изключително трудно, мъжо. Никой в Северна Етрурия няма да се довери на чужденец, бил той свободен или роб. Там хората са потайни и държат на семейните връзки.
— Е — въздъхна Цицерон, — тогава вдругиден ще свикам Сената на заседание. Ако не друго, поне ще дам знак на Катилина, че го държа под око.
Както предполагаше Цицерон, заседанието не свърши никаква друга работа. Онези, които се бяха върнали от морето, се отнасяха в най-добрия случай скептично, а в най-лошия се държаха открито провокативно и обидно. Особено Катилина, който присъстваше и наговори доста неща, но изглеждаше подозрително спокоен за човек, който е загубил шансовете си да стане консул. Този път не се държеше грубо или насмешливо с Цицерон, просто си седеше на мястото и търпеливо отговаряше на всички въпроси. Правилна тактика, която направи впечатление на скептиците и позволи на поддръжниците му да злорадстват. Нищо чудно, че това, което при други обстоятелства би се превърнало в разгорещен дебат, този ден представляваше скучна размяна на реплики. Единственото, което сложи край на дрямката в залата, беше внезапното нахълтване на Гай Октавий.
— Роди ми се син! Роди ми се син!
Цицерон се зарадва, защото имаше повод да закрие заседанието, и побърза да се нареди край Октавий.
— Какво казва хороскопът? — попита Цезар. — Те обикновено само хубави неща говорят.
— Не само хубави, а направо невероятни! Ако вярвам на астролога, синът ми Гай Октавий Младши ще стане господар на целия свят! — Гордият баща шумно се изсмя. — Но на мен така ми хареса! Дори платих на астролога отгоре.