Този път Крас поклати глава.
— Не, дори не трябва да опитваме. Ще го убият и ще се върнем на същото място, само дето дори няма да имаме информатор.
— Можем да го поставим под охрана още преди да е дал показания — каза Метел Сципион.
— И така да затворим сами устата му? — възрази Цицерон. — Въоръжена охрана при всички обстоятелства ще го накара да замълчи. Най-важното е да принудим Катилина сам да се издаде.
На което Марцел намръщено отговори.
— Ами ако водачът на конспирацията не е Катилина?
— Точно така — съгласи се Метел Сципион.
— Това, което аз трябва да направя, е да набия в дебелите глави, че единственият възможен водач е Катилина! — избухна Цицерон и удари толкова силно скъпоценната си масичка, че крехките й крачета заплашително се разтресоха. — Катилина е! Катилина!
— Доказателства, Марк — настоя Крас. — Трябват ти доказателства.
— Все някак ще намеря доказателства — обеща Цицерон, — но междувременно ще се наложи да потушаваме бунтове в Етрурия. Ще свикам Сената още утре на заседание, в четири часа след изгрев-слънце.
— Добре — рече Крас и се надигна. — Тогава да вървя да поспя.
— Ами ти какво ще кажеш, Марк Крас? — попита Цицерон, докато го изпращаше. — Вярваш ли, че виновникът е Катилина?
— Много е вероятно, но не е сигурно.
— Съвсем типично за него! — ядосваше се Теренция няколко минути по-късно. — Крас няма да се довери на самия Юпитер!
— Предполагам, че повечето в Сената ще реагират като него — въздъхна Цицерон. — И все пак, скъпа, мисля, че е време да повикаш Фулвия. Не сме чули нищо от нея вече доста време. — Той се излегна на възглавницата. — Изгаси лампата. Ще се опитам да заспя.
Това, което Цицерон не очакваше, беше пълното нежелание на Сената да свържат Катилина с планирането на действия, които очевидно представляваха подтикване към въоръжен бунт. Очакваше недоверие, но не и открита опозиция. И все пак, когато показа писмата, срещна именно опозиция. Цицерон се надяваше, че замесването на Крас в тази история ще му осигури гласове за издаването на така наречения „сенатус консултум де република дефенденда“, тоест сенатския указ, обявяващ военно положение. Но колегите му не бяха на същото мнение.
— Трябваше да запазиш писмата запечатани и да ги отвориш пред всички — възрази Катон. Вече беше избран за народен трибун и имаше право да се изказва.
— Но аз ги отворих пред свидетели, на които може да се има доверие!
— Няма значение — тросна се Катул. — Присвоил си си прерогативите на Сената.
През цялото това време Катилина си седеше на мястото и на лицето му се редуваха подходящите изражения: възмущение, спокойствие, невинност, леко раздразнение, недоумение.
Цицерон не се стърпя и се обърна към него:
— Луций Сергий Катилина, ще признаеш ли, че ти стоиш в основата не тези събития?
— Не, Марк Тулий Цицерон, няма да призная.
— Няма ли в тази зала човек, който да ме подкрепи? — попита първият консул и погледът му обиколи всички по-важни сенатори: Крас и Цезар, Катул и Катон.
— Предлагам — обади се Крас след доста продължително мълчание — сенатът да изиска от първия консул по-подробно да разследва проблема. Няма нищо чудно в това Етрурия да се разбунтува, в това съм напълно съгласен, Марк Тулий. Но след като твоят колега обявява на висок глас, че всичко това е тъпа шега, и се кани да се прибере още утре в Кума, как можеш да очакваш от нас да предприемем действия?
И с това се сложи край на дискусията. Цицерон трябваше да търси повече доказателства.
— Писмата до Марк Крас ги е изпратил Квинт Курий — потвърди Фулвия Нобилиор на следващата сутрин. — Но той няма да даде показания. Страхува се.
— Двамата обсъждали ли сте въпроса?
— Да.
— Тогава можеш ли да ми посочиш имена, Фулвия?
— Мога да ти кажа само имената на приятелите на Квинт Курий.
— Които са?
— Луций Касий, както вече знаеш, Гай Корнелий и Луций Варгунтей, които навремето бяха изгонени от Сената заедно с моя Курий.
Думите й изведнъж му напомниха за нещо.
— А преторът Лентул Сура приятел ли е на Курий?
Цицерон си спомни как Сура му беше крещял след изборите. Да, Лентул Сура беше един от седемдесетте души, които цензорите Попликола и Клодиан навремето изтриха от сенаторските списъци! Нищо че е бил консул.
Но Фулвия нищо не знаеше за Лентул Сура.