— Според клаузите на Сенатус Консултум Ултимум можеш да правиш всичко, което ти нареди държавата, без да нарушаваш закона или традицията.
— Ще ми се да се съглася с тази интерпретация — намеси се Цезар, — но не мога, Марк Тулий. Указът за извънредно положение се отнася само до конкретната криза и не може да води до разместване на нормалните функции на магистратите.
— Но на мен ми е нужен Целер, за да сложи край на кризата! — възрази Цицерон.
— Имаш още петима претори, които не си използвал — напомни му Цезар.
— Аз съм първият консул, аз ще реша кой претор е най-подходящ!
— Дори ако за целта нарушиш закона?
— Аз не нарушавам закона! Сенатус Консултум Ултимум стои над всички останали норми, включително и „нормалните функции на магистратите“, както сам се изрази! — Цицерон се беше изчервил и не се усещаше, че вика. — Ти ще възразиш ли на един официално назначен диктатор да прати Целер далеч от града за повече от десет дни?
— Не, няма да възразя — отговори му спокойно Цезар. — Ето защо, Марк Тулий, не виждам защо да не наредиш всичко, както трябва. Забрави тази нова играчка, дето я измисли току-що, и поискай от Сената да назначат диктатор и началник на конницата, които да воюват срещу Гай Манлий.
— Каква гениална идея! — изсмя се Катилина, който си стоеше на обичайното място, заобиколен от обичайните съмишленици.
— Последният път, когато Рим се управляваше от диктатор, той се превърна в същински цар! — възкликна Цицерон. — Указът за извънредно положение има за цел именно да се решават обществени кризи по начин, който не дава неограничена власт на един човек.
— А ти сега не си ли с неограничена власт, Цицероне? — попита го Катилина.
— Аз съм първият консул!
— И вземаш сам всички решения, все едно си диктатор — напомни му Катилина.
— Аз съм просто изпълнителят на Сенатус Консултум Ултимум!
— Ти си изпълнителят на управленческия хаос — поправи го Цезар. — След малко повече от месец новите народни трибуни влизат в длъжност, а това изисква няколко дни по-рано градският претор да присъства в Рим.
— На таблиците не е записан закон, който да го изисква!
— Но е записан закон, който гласи, че градският претор не може да напуска града за повече от десет дни!
— Добре, добре! — ядоса се Цицерон. — Както ви харесва! Квинт Цецилий, заповядвам ти да заминеш за Пицен, но задължително трябва да се връщаш в Рим всеки единайсети ден! Ще се прибереш в града шест дни преди новите народни трибуни да влязат в длъжност и ще останеш шест дни след това!
В този момент един от писарите подаде някаква бележка на разгневения консул. Цицерон я прочете и шумно се засмя.
— Е, Луций Сергий! — извика той победоносно на Катилина. — Като че ли те очакват нови трудности! Луций Емилий Павел има намерение да те съди според „лекс Плавция де ви“, току-що го е съобщил от рострата. — Той се покашля. — Сигурен съм, че знаеш кой е Луций Емилий Павел! Твой събрат патрицианец, при това стар метежник като теб! Върнал се е в Рим след дълги години изгнание и след като остави на малкия си брат Лепид да защитава обществения авторитет на фамилията. Изглежда обаче държи да докаже, че бунтовническата жилка му е била изтръгната веднъж завинаги! Ти обичаш да обясняваш как само ние, новите хора, пръкнали се неясно от къде, сме срещу теб, но дали можеш да наречеш един Емилий нов човек, а?
— Ох, ох, ох! — завайка се Катилина и дори протегна дясната си ръка. — Виж как се треса от ужас, Марк Тулий! Ще ме съдят по обвинение в подтикване към обществено насилие? И все пак кога съм го сторил? — Катилина не помръдна от стола си, но изгледа сенаторите с израз на жестока вътрешна болка. — Може би трябва да предложа на някой римски благородник да остана под арест в дома му. Това ли се очаква от мен, Марк Тулий? Ще бъдеш ли доволен? — Той стрелна с поглед Мамерк. — А, ето те и теб, Мамерк Емилий Лепид Принцепс Сенатус, дали ти няма да ме отведеш в дома си като твой затворник?
Мамерк беше най-старши сред фамилията на Лепидите и се падаше близък роднина на доскорошния изгнаник Павел — роден син на някогашния консул Марк Лепид. Затова поклати глава и се усмихна.
— Не те желая, Луций Сергий.
— Ами тогава ти, консуле? — попита Катилина Цицерон.
— Какво? Да приема в дома си предполагаемия си убиец? Не, благодаря! — отказа Цицерон.