— Ами ако — тихо му подшушна Умбрен — при евентуална война самият Рим застане зад теб?
Брог го зяпна.
— Не разбирам!
— Рим не е едно цяло, Брог, тук всичко се дели, и то на много части. Точно в този момент, както знаеш, една много силна фракция от политици, начело с неколцина много умни и способни мъже, реши да оспорва властта на римския Сенат.
— Имаш предвид Катилина?
— Именно Катилина. Какво ще кажеш да издействам от Катилина гаранции, че щом стане римски диктатор, алоброгите ще влязат в пълно владение на цялата долина на Родан, да речем… От Валенция на север?
Брог се замисли.
— Предложението е много примамливо, Умбрене.
— Освен това е напълно сериозно.
Брог се усмихна и въздъхна.
— Проблемът е там, Публий, че не знаем колко високо мнение има за теб един голям аристократ Катилина.
При други обстоятелства Умбрен щеше да се направи, че не е чул, но сега, когато му беше дошла тази толкова гениална идея, трябваше да отговори:
— Да, да, разбирам какво имаш предвид, Брог. Дали твоите съмнения няма да изчезнат, ако те срещна с претор от фамилията на Корнелиите. Те са много големи аристократи, а ти познаваш човек и няма как да те излъжа.
— Това наистина ще премахне съмненията ми — съгласи се Брог.
— Най-удобно би било в къщата на Семпрония Тудитан — тя е наблизо, а съпругът й не е в града, но нямам време да те заведа дотам. Най-добре да се срещнем точно след два часа зад храма на Здравето на Алта Семита — заръча Умбрен и тичешком напусна стаята.
Как успя да се справи за два часа, Публий Умбрен сам не можеше да си спомни, но наистина успя. За това време трябваше да се срещне с претора Публий Корнелий Лентул Сура, сенаторите Луций Касий и Гай Цетег и конниците Публий Габиний Капитон и Марк Цепарий. Но щом и вторият час изтече, вече се намираше на тъмната алейка зад храма на Здравето — доста неприветливо място — заедно с Лентул Сура и Габиний Капитон.
Лентул Сура остана само няколко минути, колкото да поздрави Брог с цялото си достолепие; очевидно не се чувстваше спокоен и бързаше да се скрие. Но Умбрен и Габиний Капитон останаха да преговарят с Брог. Капитон се представяше за говорител на заговорниците. Петимата гали слушаха внимателно, но когато Капитон най-сетне свърши с обещанията, слушателите му не изглеждаха никак очаровани.
— Ами не знам… — отговори уклончиво Брог.
— Какво искаш за доказателство, че говорим напълно сериозно? — попита Умбрен.
— Не знам. — Брог очевидно беше смутен. — Нека помислим тази нощ, Умбрене. Можем ли да се срещнем утре призори?
Така и се разбраха.
Алоброгите се прибраха в странноприемницата до Форума, което се оказа щастливо съвпадение: точно до заведението, нагоре по Вия Сакра се издигаше триумфалната арка на Квинт Фабий Максим Алоброгик, който (макар и временно) беше завладял земите на алоброгите и си беше прикачил името им към своето. Брог и останалите гали дълго време се взираха в арката, която им напомняше, че навремето са били клиенти на Алоброгик, а сега навярно бяха клиенти на неговите наследници. Патронът им следователно се казваше Квинт Фабий Санга, правнук на Алоброгик.
— Предложението наистина е примамливо — заключи Брог, докато петимата гледаха арката, — но може да доведе до големи трагедии. Ако някои от нашите по-темпераментни съплеменници научат за предложението, ще се хванат за оръжието, без да се замислят. А аз съм против войната.
И тъй като в делегацията нямаше особено темпераментни хора, решиха най-добре да видят своя патрон Фабий Санга.
Мъдро решение, както се разбра впоследствие. Фабий Санга веднага изтича при Цицерон.
— Най-после ги пипнахме, Квинт Фабий! — тържествуваше Цицерон.
— Как сме ги пипнали? — попита Санга, който не беше достатъчно интелигентен, за да гони високи постове, та се нуждаеше от обяснения.
— Върни се при алоброгите и им кажи да поискат някакви писма от Лентул Сура. Бях прав за него, ах, колко бях прав! Да поискат и от другите трима водачи на заговора. Нека алоброгите настояват лично да се срещнат с Катилина в Етрурия — съвсем логично, като се има предвид какво се иска от тях. Това, освен всичко означава, че ще трябва да напуснат Рим и следователно — да бъдат придружавани от водач, част от заговора.
— И какво като имат придружител? — не разбираше Санга.