— Дори един земевладелец от Арпин има право на слава — възрази Цезар. — Гай Марий даде начало на традиция.
Най-накрая, след доста суетене, Цицерон даде начало на заседанието с молитви, поднасяне жертва на боговете, ауспиции и необходимите поздравления. Но предварителните му очаквания се потвърдиха — заседанието щеше да е кратко. Водачът на среднощната група Тит Волтурций само изслуша показанията на Брог и Фабий Санга, след което помоли да го оставят всичко да разкаже. Отговаряше обстойно на всеки въпрос, потвърждавайки и дори допълвайки обвиненията срещу Лентул Сура и останалите четирима заговорници. Луций Касий, обясни той, ненадейно бил заминал за Трансалпийска Галия. Волтурций предполагал, че се обричал на доброволно изгнание в Масилия. Други съзаклятници също били избягали: Квинт Аний Хилон, братята Сула и Публий Автроний. Едно след друго имената на заговорниците излизаха наяве — конници и богати банкери, службогонци и неудачници. Докато Волтурций приключи с тирадата си, стана ясно, че в съзаклятието са замесени двайсет и седем римляни — като се почне от Катилина и се свърши със самия Волтурций (а през цялото време Публий Сула, племенникът на диктатора, който не беше споменат, обилно се потеше).
След показанията на Волтурций Мамерк Лепид разчупи печатите на писмата и ги прочете на глас. Те не казваха нищо ново.
За да изиграе добре ролята си на съвестен адвокат, който най-вече иска да се разкрие цялата истина, Цицерон се зае с разпита на Гай Цетег. Но за негово голямо съжаление Цетег не издържа дълго на разпита и на свой ред си призна всичко.
След него дойде ред на Статилий, който също не отрече нищо.
Лентул Сура дори не изчака въпросите, ами разказа всичко на един дъх.
Единствен Габиний Капитон известно време се опитваше да отрича, но след като Цицерон го притисна, на свой ред призна.
Последен поред беше Марк Цепарий, който шумно захлипа и едва се разбираше какво говори. Но по всичко изглеждаше, че се признава за виновен.
На Катул не му беше никак лесно, но когато разпитът свърши, той подложи на гласуване тържествени благодарности към прозорливия и бдителен първи консул.
— А аз те обявявам за „патер патрие“, баща на отечеството! — провикна се Катон.
— Това насериозно ли го каза, или се шегува? — попита Силан Цезар.
— С Катон човек никога не може да е сигурен.
На Цицерон бе позволено да издаде заповеди за задържането на всички съзаклятници, които са избягали от закона. След което дойде ред всеки от петимата заловени да бъде поставен под сенаторски надзор.
— Аз ще приема в дома си Лентул Сура — предложи с тъга Луций Цезар. — Той е мой зет. Навярно някой друг Лентул би могъл да го поиска по закон, но по право се пада на мен.
— Аз ще приема Габиний Капитон — рече Крас.
— А аз — Статилий — обяви Цезар.
— Дайте ми младия Цетег — поиска Квинт Корнифиций.
— А на мен Цепарий — последен се обади старият Гней Теренций.
— А как ще постъпим с претора — изменник? — попита Силан, който от недостига на въздух се чувстваше зле.
— Ще поискаме от него да свали знаците на властта и да разпусне ликторите си — отговори Цицерон.
— Не съм убеден, че е законно — възрази му с известно нежелание Цезар. — Никой няма право да прекратява мандата на висш магистрат преди края на годината. С други думи, нямаш право да го арестуваш.
— Имаме право да го задържим според Сенатус Консултум Ултимум! — тросна се Цицерон. Защо Цезар все си търсеше за какво да се заяжда? — Ако така ти харесва, няма да го наречем прекратяване на мандата! Приеми, че просто сме му отнели парадните дрехи!
При което Крас предложи да се гласува публична благодарност за разкриването на заговора, и то без проливане на кръв вътре в свещените граници на града. Името на Цицерон никъде не се спомена.
— Така както си станал, Красе, защо да не гласуваш и граждански венец на нашия скъп Марк Тулий Цицерон? — подразни го Попликола.
— Е, това беше шега — подшушна Силан на Цезар.
— О, слава на боговете, най-после закрива заседанието — отговори Цезар. — Толкова ли не успя да измисли повод да се съберем при Юпитер Статор или Белона?
— Утре пак тук, в два часа след изгрев! — обяви Цицерон сред възгласи на недоволство и си запроправя път през тълпата. Бързаше да се качи на рострата и да прочете успокоителна реч пред насъбралото се множество.