— Не знам защо толкова се е разбързал — сподели Крас пред Цезар. Двамата стояха настрана и се радваха на чистия въздух. — Така и така не може да се прибере вкъщи тази вечер. Жена му е домакиня на празненствата на Бона Дея.
— Да, разбира се — въздъхна Цезар. — Жена ми и майка ми ще присъстват, да не говорим за всичките весталки. Предполагам, че и Юлия ще отиде, вече е пораснала.
— Ще ми се и Цицерон да порасне.
— Е, хайде сега, Красе, веднъж да дойде големият му ден! Остави го да се радва на малката си победа. Заговорът не беше чак толкова сериозен и шансовете му да успее са колкото тези на Пан срещу Аполон. Буря в чаша вода, нищо повече.
— Пан срещу Аполон, викаш? Доколкото си спомням, победи именно Пан.
— Да, ама само защото арбитър е бил Мидас, Марк. Заради което цял живот е ходил с магарешки уши.
— Мидас винаги е арбитър, Цезаре.
— Защото у него е властта на златото.
— Именно.
Двамата тръгнаха към горния край на Форума. Речта на Цицерон пред народа не ги интересуваше.
— Твои роднини също са замесени — отбеляза Крас, след като Цезар подмина пътя към дома си и се насочи към Палатина.
— Така е. Една много глупава братовчедка и тримата й синове — хулигани.
— Дали не е отишла у Луций Цезар?
— Със сигурност не. Луций Цезар е стриктен човек. Съпругът на сестра му не е на гости, а под стража. И след като майка ми е у Цицерон, за да празнува Добрата богиня, рекох си дали да не се отбия у Луций и да му кажа, че аз ще се погрижа за Юлия Антония.
— Не ти завиждам — ухили се Крас.
— Вярвай ми, и аз не си завиждам!
Чу гласа на Юлия Антония още преди да е потропал на вратата на приветливия дом на Лентул Сура. Цезар направи кисела гримаса. Как пък точно тази вечер се случи празникът на Бона Дея? Всички приятелки на Юлия Антония щяха да са у Цицеронови — Бона Дея нямаше да търпи римлянките да я пренебрегнат, пък дори и заради някоя приятелка в беда.
Трите момчета на Антоний Кретик бяха наобиколили майка си и се отнасяха към нея с търпение и нежност, каквито Цезар не би очаквал от тях.
— О, братовчеде! — ревеше Юлия. — Какво ще правя сега? Къде ще отида? Те ще конфискуват цялото имущество на Сура! Няма да имам покрив над главата си!
— Остави човека на мира, мамо — прекъсна я Марк Антоний, най-големият син, издърпа я от Цезар и я настани обратно на стола. — Стой спокойно и не досаждай на друг с жалбите си. Те няма да ни помогнат с нищо.
Може би защото се беше изтощила от плач, Юлия Антония се подчини; най-малкият й син, Луций, доста дебело и непохватно момче, седна на стола до нея, хвана ръцете й и започна да я успокоява.
— Негов ред е — обясни накратко Антоний и изведе Цезар в перистила, където към тях се присъедини и вторият син Гай.
— Колко жалко, че Лентулите представляват повече от половината Корнелии в Сената — рече Цезар.
— Никой от тях няма да се зарадва, задето в рода се е пръкнал изменник — съгласи се мрачно Марк Антоний. — А той наистина ли е изменник?
— Без всякакво съмнение, Антоний.
— Сигурен си?
— Нали точно това казах! Ти какво? Да не се тревожиш, че ще се окажеш и ти замесен? — изгледа го разтревожен Цезар.
Антоний се изчерви, но нищо не отговори. Вместо него се обади Гай:
— Ние не сме замесени! Защо всички, включително ти, очаквате винаги най-лошото от нас.
— На това се казва лоша репутация — обясни Цезар. — И тримата сте си спечелили печална слава — комар, вино, курви. — Той изгледа Марк Антоний с известна насмешка. — Дори тук-таме някой любовник.
— Това за мен и Курион не е вярно — отрече той. — Само се правим, за да дразним бащата на Курион.
— И със сигурност сами си създавате лоша репутация, Антоний. Един ден и ти, и братята ти ще разберете каква грешка правите. Всички хрътки в Сената ще душат около вас, затова ви предлагам, ако сте замесени, да ми кажете още сега.
И тримата синове на Кретик бяха решили отдавна, че точно този Цезар притежава най-объркващия поглед, който са срещали — пронизващ, студен, всевиждащ. Затова и не го обичаха, понеже вечно се чувстваха неловко в негово присъствие, а той постоянно им внушаваше, че струват по-малко, отколкото смятат. Освен това никога не ги съдеше за дребни неща; идваше да им държи сметка едва когато станеше много зле. Затова бяха свикнали да гледат на неговата поява като на предвестие за злощастия, сякаш Цезар идваше да отнеме силите им, да ги лиши от възможност да се защитят.