Изведнъж Форумът се оказа пълен с народ. Присъстваха всички клиенти на Цезар, а с тях и един човек, който не беше клиент, затова пък беше достатъчно влиятелен, за да отваря всички врати пред себе си. Марк Крас демонстративно се приближи до Цезар и застана до покритото му с бляскавата тога ляво рамо.
— Някакъв проблем ли има, Цезаре? — попита той.
— Не и доколкото аз знам. Какво ще кажеш, Квинт Целер?
— Ти още не си предал на хазната отчета за финансовата година в провинцията си.
— Напротив, Квинт Целер, предал съм го. Книжата са пристигнали в хазната вчера сутринта, придружени от указания да бъдат разгледани незабавно. Искаш ли да се разходим заедно до храма на Сатурн, за да проверим дали са открити несъответствия?
— Приемам кандидатурата ти за консул — отстъпи Целер и се надвеси над Цезар. — Глупак си ти! Да се откажеш от триумфа си и заради какво? За да се вържеш пак за Бибул, който непрекъснато ще ти пречи. Трябваше да дочакаш следващите избори.
— До следващите избори Рим няма да го има, ако оставим Бибул да си разиграва коня. Не, не се изразих правилно. Ако оставим Бибул да стои със скръстени ръце и да налага забрани. Така е по-точно казано.
— Той наистина ще забранява всичко, ако си негов старши колега!
— Нека се опита!
Цезар обърна гръб на Целер, прегърна Крас и двамата се насочиха към тържествуващата и едновременно с това плачеща тълпа. Римляните се чудеха дали да страдат за пропуснатия триумф, или да се радват, задето Цезар се е върнал при тях в града.
Целер наблюдава прочувственото посрещане и накрая даде знак на помощниците си да събират всичко.
— Вече наистина затварям — рече той и се изправи. — Ликтори, към къщата на Марк Калпурний Бибул, и поне веднъж вървете бързо!
Тъй като бяха нони и нямаше насрочено заседание на Сената, Бибул си беше вкъщи, за да посрещне лично Целер.
— Познай кой току-що се кандидатира за консул! — процеди през зъби действащият консул, щом го въведоха в кабинета на Бибул.
Кокалестото лице с оголеното чело на домакина му пребледня.
— Шегуваш се!
— Ни най-малко — поклати глава Целер и се намести на близкия стол. По лицето му се изписа гримаса на неудовлетворение заради другия посетител, който вече беше седнал на почетното място: Метел Сципион. Как пък се случи точно днес да се засече с този вечно мрачен глупак и песимист. — Цезар пресече померия и се отказа от империума си.
— Но той трябваше да триумфира след броени дни!
— Казвах ви аз — намеси се Метел Сципион, — в края на краищата пак ще излезе победител. И знаете ли защо винаги така става? Защото той не губи време да обмисля цената на това, което върши. Той не разсъждава като нас. Никой от нас не би се отказал от триумфа си, когато изборите за консули се провеждат всяка година.
— Този човек е луд — отбеляза кисело Целер.
— Или е твърде луд, или е твърде нормален, никога няма да разбера. — Бибул плесна с ръце. На вратата се появи човек от прислугата и той се разпореди: — Изпрати да повикат Марк Катон, Гай Пизон и Луций Ахенобарб.
— Военен съвет значи? — въздъхна от досада Метел Сципион, убеден, че и този път нищо смислено няма да се получи.
— Да, точно така! И нека те предупредя, Сципионе: само да си повторил, че Цезар винаги излиза победител! Не желаем да ти слушаме прокобите. С вечните си предсказания си заприличал на Касандра.
— На Тирезий, да си имаме уважението! — засегна се Метел Сципион. — Да не би да ти приличам на жена!
— Е, на него му се е случило поне веднъж да се почувства като жена — изхили се Целер. — При това сляпа! Ти да си виждал някога мъж да се съвкупява със змии, Сципионе?
Докато успее Цезар да се прибере в Държавния дом, вече беше минало пладне. Какво ли не го беше забавило: от една страна, цели тълпи граждани се бяха стекли на Форума, за да го видят, от друга, той трябваше да мисли и за приятеля си Балб, да му оказва нужното уважение и да го запознава с всички по-важни особи, които срещнат на площада.
Щом се озоваха в къщата, трябваше най-напред да настани госта си в самостоятелни покои, после се видя с майка си, с дъщеря си, с весталките, но още преди времето за вечеря успя да се прибере в кабинета си, да затвори вратата след себе си и да се отдаде изцяло на мислите си.
Триумфът вече беше минало, нямаше полза да мисли повече за него. Много по-съществено беше да реши какво да предприеме тепърва и да предугади каква клопка ще му скроят добрите люде. Като се сетеше колко бързо Целер си събра нещата и напусна Форума, можеше да заключи само едно: в този същия миг добрите люде се бяха събрали в нечий дом и заговорничеха.