На Цезар му беше мъчно за Целер и Непот. Те бяха чудесни съюзници. Но защо си бяха дали толкова труд да го предизвикват за вечни времена? За пред хората обект на тяхната омраза беше Помпей, но те нямаха повод да гледат на Цезар като на Помпеева марионетка. Цезар трябваше да признае, че при всяко изказване в Сената е заставал в подкрепа на Помпей, но двамата никога не са били близки приятели, пък и нямаха роднинска връзка. Помпей дори не беше предложил на Цезар да го придружи като легат при похода на Изток, така че между двамата не съществуваше онова положение на „амициция“, един вид приятелство пред закона. Или може би братята Метели отчаяно търсеха място сред добрите люде и с тази цел трябваше да се отнасят като с врагове с всички онези, които не допадат по вкуса на Бибул и Катон? Това също изглеждаше невероятно: Целер и Непот се радваха сами на достатъчно голям авторитет, за да си търсят съюзници при такива условия. Напротив, добрите люде биха били склонни да им лазят в краката, само и само да минат на тяхна страна.
Най-озадачаващ беше самият акт на Непот: да си позволи волности по адрес на Цезар насред Сената; това не можеше да се обясни с политически мотиви, подобна реакция издаваше лична неприязън, желание за мъст. Но за какво има Непот да си отмъщава? Цезар нямаше спомен двамата да са изпитвали омраза един към друг, когато преди две години си сътрудничиха срещу Цицерон. Цезар не беше Помпей, той не страдаше от неговата мания всички да го обичат и не се страхуваше, че някоя погрешна стъпка ще му създаде нови врагове. Но простата логика го убеждаваше, че преди две години между него и Непот не е съществувал и повод за дрязга. Тогава защо братята Метели са се зарекли да му отмъщават? Защо? Заради Муция Терция може би? Да, именно заради нея! Какви ли ги е измисляла, за да оправдае пред тях своите изневери? Мисълта, че е предлагала аристократичното си тяло на грубите ласки на някакъв си Тит Лабиен, нямаше да зарадва високомерните Метели, а те не само че не осъдиха поведението й, ами се превърнаха в най-яростни защитници на поруганата й чест и именно затова се бяха настроили срещу Помпей. Дали Муция не е обвинила за всичко Цезар, с когото се познаваха от двайсет и шест години — от времето, когато беше омъжена за Марий Младши? Дали тя не е посочила Цезар за своя истински прелъстител? Слухът все отнякъде трябваше да тръгне. Имаше ли по-достоверен източник от самата Муция?
Много добре. Значи братята Метели ще му останат заклети врагове. Бибул, Катон, Гай Пизон, Ахенобарб и други по-маловажни техни привърженици, като Марк Фавоний и Мунаций Руф, биха прибегнали до всяко средство, с изключение може би на убийството, за да компрометират Цезар. Оставаше неясен Цицерон. Светът беше пълен с хора, които не можеха да заемат позиция и един ден кокетничеха с една политическа фракция, на другия се обвързваха с втора, а накрая се оказваха с малко приятели и никакви съюзници. Цицерон беше точно такъв. Къде точно между политическите групи се намираше той в момента, никой не знаеше. Най-вероятно и самият Цицерон не беше наясно. Днес ще се умилква около любимия си Помпей, утре ще кълне всичко, което Помпей някога е сторил през живота си. Това какви шансове оставяше на Цезар, който беше близък приятел с Крас? Да, най-добре беше да отпише Цицерон…
Разумът му подсказваше да сключи политически съюз с Луций Лукцей. Цезар добре го познаваше, тъй като двамата заедно бяха работили по много съдебни дела, докато Цезар беше съдия. Лукцей беше чудесен адвокат, завиден оратор и умен политик, заслужаващ да придаде благородническо звание на себе си и на рода си. Лукцей и Помпей можеха да си позволят да използват подкупи и със сигурност щяха да го сторят, стига да можеше Великия да разчита на подкрепа сред първите осемнайсет центурии! Но неговата беда се състоеше в това, че той нямаше съюзници сред най-висшите обществени кръгове, нямаше съмишленици и в Сената, доста странно предвид огромният му авторитет, но и лесно обяснимо с презрителното отношение, което Помпей винаги бе имал спрямо законите и традициите на града. Навремето сенаторите бяха принудени да го допуснат до консулските избори, нищо че не беше стъпвал в Сената. Никой от хората, които по онова време принадлежаха към институцията, нямаше да забрави позора. Пък и не беше минало много време: само някакви си десет години. Единствените предани привърженици на Помпей сред назначените отци бяха събратята му от Пицен: Петрей, Афраний, Габиний, Лолий, Лабиен, Лукцей, Херений, а те нямаха нужната тежест. Всички заедно да се бяха опитали, не биха могли да привлекат към себе си и най-невзрачния сенатор, освен ако и той не се окажеше с пиценски корен. Парите можеха да осигурят някой глас, но Помпей и Лукцей не разполагаха с необходимата организация да раздадат много пари между влиятелните избиратели, което със сигурност беше големият коз на добрите люде.