— Чувам, че откакто си пресякъл померия и си обявил кандидатурата си, добрите люде са установили военен режим — сподели Сервилия, докато двамата се излежаваха във ваната.
— Едва ли си очаквала друго.
— Не, разбира се. Но смъртта на Катул им подейства като пружина. Бибул и Катон заедно съчетават две качества, които вече няма кой да ги разубеди да не използват — едното е да изкарат всяко най-гнусно деяние проява на висша добродетел, другото е да си затворят очите за всякакви последствия от неразумните си действия. Катул беше зъл човек, защото беше дребнав като баща: си, но и това е естествено, след като майка ти се казва Домиция. Докато баба му беше Попилия, далеч по-благородна фамилия. Но Катул все пак имаше известна представа как трябва да се държи истинският римски благородник, пък и понякога успяваше да предугади ужасните последици от тактиката на добрите люде. Затова нека те предупредя, Цезаре, смъртта на Катул е голямо нещастие за теб.
— И Великия спомена, че смъртта на Катул променила нещата. Аз нямам нужда от напътствия, Сервилия, но ми е интересно да чуя мнението ти. Какво би очаквала от мен да сторя, за да противостоя на добрите люде?
— Мисля, че е време да признаеш пред себе си, че не можеш да спечелиш, ако нямаш могъщи приятели. Досега, Цезаре, си се сражавал винаги сам. От днес ще трябва да се обединиш с други като теб. Лагерът ти е много тесен, разшири го.
— Как? Или по-точно: с кого?
— Марк Крас има нужда от теб, за да спасиш реномето му сред публиканите. Атик не е чак такъв глупак, че да се обвърже за вечни времена с Цицерон. Макар да има слабост към него, държи повече на търговията. Атик не търси вече печалбата, на него му се иска да има власт. Може би си щастливец, задето не гледа на властта като на обвързване с политиката, иначе щеше да имаш сериозна конкуренция в негово лице. Гай Опий е най-големият от всички римски банкери. А ти вече имаш при себе си Балб, най-великия от всички банкери изобщо. Ще намериш начин да привлечеш и Опий. Покрай Юлия Брут е на твое разположение.
Беше се излегнала така, че прелестните й гърди нежно се поклащаха над водата, косата й беше вдигната на кок, за да не се намокри, а черните й очи гледаха замечтано, сякаш се опитваха да надникнат в дълбините на собствената й душа.
— Ами Помпей? — попита лениво Цезар.
Сервилия се скова.
— Не, Цезаре, не. Не и с пиценския касапин! Той не разбира как работи римската машина, никога не го е разбирал, няма и да го разбере. За добро или за лошо притежава огромна сила. Но той не е римлянин! Ако беше истински римлянин, никога нямаше да си позволи онова, което стори на Сената, преди да стане консул. Той е лишен от ловкост и правилна ориентация, липсва му вътрешното убеждение, че е непобедим. Помпей си въобразява, че ни управлява, и че законите са били измислени само за да може той да ги нарушава. Но в същото време търси всеобщото одобрение и се разкъсва от противоречиви желания. Иска до смъртта си да остане пръв сред римляните, но просто не знае как да го осъществи.
— Вярно е, че не постъпи много мъдро при развода си с Муция Терция.
— Според мен е виновна самата Муция — отговори Сервилия. — Хората май забравят тя коя е. Дъщеря на Сцевола, любимата племенница на Крас Оратор. Само на някой селяк като Помпей ще му хрумне да я заключи в провинциалния си замък, на триста километра от Рим, където да прекара живота си. Тя и затова му изневери със селяндур като Лабиен, макар че би предпочела да е с теб.
— Това винаги съм го знаел.
— Знаели са го и братята й. Затова са й повярвали.
— Аха! И аз това си помислих.
— Скавър обаче й подхожда.
— Значи мислиш, че трябва да стоя далеч от Помпей?
— Да, и хиляда пъти бих ти го повторила! Той не може да играе играта, защото не й знае правилата.
— Сула навремето го командваше.
— Но и той командваше Сула. Това не го забравяй никога, Цезаре.
— Права си, командваше го. Но Сула имаше нужда от него и затова го търпеше.