— Толкова по-зле за Сула — изсумтя презрително Сервилия.
Луций Флавий отнесе Помпеевия законопроект за земята пред плебейското събрание, колкото да стане ясно, че няма шансове да мине. В Кладенеца на комициите се беше настанил самият консул Целер, който упорито противоречеше на оратора и не му позволяваше дори да се изкаже. Споровете им преминаха в чисто заяждане и накрая бедният Флавий се видя принуден да се възползва от правото си на неприкосновеност и да прати консула под охрана в Лаутумиите. От килията си Целер свика заседание на Сената, а когато Флавий застана пред вратата на тъмницата, за да не мине никой, Целер заповяда да се съборят стените и лично ръководеше акцията. Нищо не му пречеше просто да се махне от килията, която и без това не се заключваше, но консулът предпочете да докаже на Луций Флавий как се спазва законът и демонстративно продължи да изпълнява своите управленски функции, без да напуска затвора. Огорчен и обиден, Помпей нямаше друг избор, освен лично да се скара на трибуна си. Най-накрая Флавий разреши Целер да напусне ареста и повече не се показа в плебейското събрание. Нямаше дори кой да подложи законопроекта на гласуване.
Междувременно предизборната борба ставаше все по-динамична, при това при забележителен обществен интерес заради сензационното завръщане на Цезар. По една или друга причина отсъствията на Цезар създаваха впечатлението, че без него животът в Рим е скучен. Щом се освободеше рострата или площадката пред храма на Кастор, мястото мигом се заемаше от младия Курион, който очевидно си бе поставил за цел да замести Метел Непот като най-злъчен Цезаров критик (самият Непот беше заминал за Испания). Приказката за цар Никомед, различни версии, всеки път с някое оригинално нововъведение. Но както сподели Цицерон пред Помпей:
— Ако някой от двамата е женствен, това е със сигурност Курион. Той беше любимец на Катилина, а може би и просто любим.
— Аз пък си мислех, че принадлежи на Публий Клодий — учуди се Помпей, който трудно следеше сложните интимни взаимоотношения, съпътстващи политическия и обществения живот.
Цицерон потръпна при споменаването на омразното име.
— Курион принадлежи най-напред на самия себе си.
— Ти стараеш ли се в полза на кандидатурата на Лукцей?
— Разбира се! — отговори надменно той.
Заради Теренция Публий Клодий се превръщаше във все по-жесток и опасен враг. Откъде им идва на жените това желание да тровят живота на мъжете си? Ако го беше оставила на мира, Цицерон вероятно нямаше да свидетелства против обвиняемия, когато дванайсет месеца по-рано на делото за Клодиевото богохулство най-после се даде ход. Защото Клодий си измисли, че на празника на Бона Дея се е намирал в Интерамна и дори доведе със себе си няколко свидетели, на които можеше да се вярва. Но Теренция беше на друго мнение.
— Ако си спомняш, той дойде да те търси по работа тъкмо в деня на Бона Дея — настояваше тя пред мъжа си. — Идваше да ти съобщи, че заминава като квестор в Западна Сицилия и смятал да се справи добре. Беше в деня на Бона Дея, сигурна съм! Ти сам ме беше предупредил, че Клодий ще идва да търси съвет.
— Грешиш, скъпа! — не знаеше какво да отговори Цицерон. — Провинциите бяха разпределени по жребий едва три месеца след това!
— Глупости, Цицероне! Много добре знаеш, че жребият е предрешен. Клодий знаеше къде ще служи! Всичко е заради онази уличница Клодия, нали? Не искаш да свидетелстваш заради нея.
— Няма да свидетелствам, защото вътрешният глас ми подсказва да не разбуждам точно този звяр. Теренция, Клодий не изпитва топли чувства към мен още от времето, когато защитавах Фабия! Още оттогава го помня като твърде неприятен човек. Сега просто не мога да го гледам. Но той вече има годините и може да влезе в Сената, освен това е патриций от рода на Клавдиите. Големият му брат Апий е близък мой приятел, както е и приятел на Нигидий Фигул. Отношенията ни не позволяват да свидетелствам против Клодий.
— Ти въртиш любов със сестра му Клодия и само заради това отказваш да изпълниш дълга си — настояваше Теренция.
— Аз не въртя любов с Клодия! Тя се позори достатъчно с онзи поет, Катул.
— Жените — отвърна му със своята желязна логика Теренция — не са като мъжете, съпруже. На тях просто не им достигат стрелите в колчана, за да стрелят. Затова пък могат да си разтворят краката и да поемат цял арсенал.
Цицерон се предаде и свидетелства в съда, с което и унищожи алибито на Клодий. И макар парите на Фулвия да бяха достатъчни да купят съдебните заседатели (трийсет и един души обявиха Клодий за невинен срещу двайсет и пет), Клодий нито щеше да прости, нито щеше да забрави. На това отгоре веднага след процеса той зае мястото си в Сената и даде глас на остроумията си по адрес на Цицерон. Цицерон обаче скоро постави Клодий на мястото му — още една причина той да го ненавижда.