В началото на настоящата година народният трибун Гай Херений, пиценец, което поставяше въпроса не работи ли по указания на Помпей — даде ход на процедура, която да промени статута на Клодий от патрициански на плебейски. За целта се изискваше специално решение на плебейското събрание. Съпругът на Клодия, Метел Целер, бе погледнал на случая като на забавен парадокс, и не стори нищо, за да спре процедурата. А няколко месеца по-късно Клодий се заричаше пред всички, че щом Целер отвори списъците, пръв ще се кандидатира за народен трибун. Добере ли се веднъж до длъжността, щял да съди Цицерон, задето е екзекутирал римски граждани без съд и присъда.
Цицерон беше изпълнен с ужас и дори не се срамуваше да го признае пред Атик, когото молеше да използва влиянието си пред Клодия и да успокои малкото й братче. Атик му отказа, обяснявайки му, че стане ли въпрос за някое от неговите отмъщения, Публий Клодий става неподатлив на влияние. Цицерон беше поредната жертва.
И въпреки всичко това двамата случайно се засичаха на площада. Ако един кандидат — консул е лишен от правото да организира гладиаторски игри от свое име, нищо не пречеше на някой негов приятел да организира пищни зрелища на Форума уж в памет на някой изтъкнат баща или дядо, който по стечение на обстоятелствата се окаже баща или дядо на кандидат — консула.
Клодий и Цицерон съпровождаха Лукцей при неговите обиколки на Форума и по тази причина постоянно се засичаха с хората, които придружаваха другия кандидат за консулство — Гай Цезар. В такива моменти Цицерон и Клодий упорито се стараеха да създават впечатлението, че са близки приятели.
— Доколкото съм слушал, след завръщането си от Сицилия ти си организирал гладиаторски игри — говореше Клодий на Цицерон. — Прав ли съм, Марк Тулий?
— Да, организирах — съгласи се Цицерон.
— Дали беше запазил места на специалната трибуна за сицилийските си клиенти?
— Ъ-ъ-ъ, не — промърмори той и се изчерви; как да обясни, че игрите са били твърде скромни и не е сметнал за достойно да кани дори римските си клиенти?
— Е, аз пък имам намерение точно това да направя: да настаня сицилийските си клиенти на почетната трибуна. Работата е там, че зет ми Целер не иска да сътрудничи.
— Ами защо не се обърнеш за съдействие към сестра си Клодия? Тя сигурно разполага с достатъчно запазени места. Все пак е съпруга на консула.
— Кой, Клодия ли? — Брат й умишлено забави крачка и повиши глас, за да привлече вниманието на околните. Но дори и без този му жест достатъчно хора бяха надали ухо за приказките на двамата заклети врагове. — Клодия? Тя и един пръст няма да ми отпусне, камо ли цяло място.
Цицерон се изхили.
— Ами малко ли ти е пускала навремето, че сега пак да ти отпуска?
Цицерон веднага съжали за думите си. Всички се засмяха, Цезар буквално се превиваше от смях. Клодий се вкамени като статуя, докато Цицерон, макар и обзет от паника, не устоя на изкушението и шумно се изкикоти на собствената си духовитост.
— Ще ми платиш за това! — промълви Клодий, събра колкото достойнство му беше останало, хвана Фулвия под ръка и се оттегли.
— Да — изпищя побеснялата от ярост Фулвия, — ще платиш за това, Цицероне! Един ден ще си направя дрънкалка от зъбите ти!
Това беше непоносимо унижение за Клодий, който започваше да се убеждава, че месец юни му носи нещастия. Когато зет му Целер отвори за втори път маса на Форума, този път със списъка на кандидатите за народни трибуни, Клодий наистина се яви пръв, но Целер не го допусна го изборите.
— Ти си патриций, Публий Клодий.
— Не съм никакъв патриций! — отрече той и заканително сви юмруци. — Гай Херений ми осигури специално решение на плебейското събрание, според което се признава отказът ми от патрицианския статут.
— Гай Херений не е чел законите, а и да ги прочете, няма да ги разбере — отвърна му хладно Целер. — Откъде накъде плебейското събрание ще ти отнема патрицианския статут? Плебсът няма право да се меси във въпроси, засягащи патрицианското съсловие. Върви си, Клодий, само ми губиш времето. Ако толкова искаш да станеш плебей, ще трябва да спазваш формалностите. Намери си някой плебей да те осинови.