Клодий беше обзет от ревност.
— Забрави за Цезар, жено! — тросна й се той. — Мисли за мен, за човека, за когото си се омъжила! Аз ще бъда големият демагог!
На квинктилските календи, девет дни преди изборите, Метел Целер свика заседание на Сената, за да се определят консулските провинции.
— Давам думата на Марк Калпурний Бибул — съобщи Целер пред препълнената зала.
Бибул, наобиколен от добрите люде, се изправи от стола и доколкото му позволяваше ниският ръст, си придаде величествена осанка.
— Благодаря ти, консуле. Уважавани колеги от римския Сенат, искам да ви разкажа една история, отнасяща се до конника Публий Сервилий, който не принадлежи към патрицианския клон на тази благородна фамилия, но има общи корени с нашия преблагороден колега Публий Сервилий Вация Исаврик. Публий Сервилий се радва на необходимите четиристотин хиляди сестерции годишен доход, за да осигури мястото си в конническото съсловие, но приходите му зависят единствено от относително скромното му лозе в околностите на Фалерна. Лозето обаче, назначени отци, е известно заради качеството на виното, което се произвежда от плодовете му; затова и Публий Сервилий не бърза да продава виното си, ами го изчаква да отлежи с години и най-накрая си търси клиенти сред най-богатите жители на света. Говори се, че и цар Тигран, и цар Митридат са били негови клиенти, а за Фраат, царя на партите, се знае, че и до ден-днешен си поръчва. Нищо чудно и Тигран да продължава, след като Гней Помпей, който по недоразумение се назовава Велики, реши на своя отговорност, но от името на Рим, да опрости прегрешенията на тази неприятна деспотична личност, че дори бе така щедър да му остави голямата част от досегашните му доходи.
Бибул спря за миг и се огледа. Сенаторите внимателно го слушаха. Катул беше прав: разкажи им някоя историйка и всички ще стоят будни, за да дочакат края й. Цезар както обикновено беше нащрек, по лицето му беше изписана загриженост, едва ли не вълнение — ловък трик, който владееше по-добре от всеки друг и който убеждаваше страничния наблюдател, че умира от скука, но е твърде благовъзпитан, за да го покаже.
— Много добре. Значи имаме пред себе си уважаемия конник Публий Сервилий, който владее малко, но изключително доходоносно лозе. Само до вчера той беше способен да покрие изискванията на ценза и да запази мястото си в конническото съсловие. Днес той е доведен до просяшка тояга. Но как би могло? Как може един човек така внезапно да изгуби своите доходи? Да не би Публий Сервилий да е имал дългове? Не, никакви дългове не е имал. Да не е умрял? Не, все още е жив и здрав. Да не би в Кампания да се води нова война, за която още да не сме научили? Не, няма война. Да не е изгоряло лозето? Не е. Робски бунт, може би? Робите мирно и тихо си работят. Може би лозарят не си е свършил работата? Не, за нищо не е виновен лозарят.
Беше привлякъл вниманието на всички, с изключение на Цезар. Бибул буквално се изправи на пръсти и надигна глас, за да чуят всички развръзката:
— Аз обаче ще ви кажа, скъпи колеги, защо приятелят ми Публий Сервилий е изгубил единствения си източник на доходи! Отговорът се крие в голямото стадо говеда, което е било превеждано от пасищата в Лукания до пасищата в онази зловеща провинция на адриатическия бряг, абе, онази, дето се стига до нея по Фламиниевия път… как се казваше? Лицен? Фицен? Пиц… Пич… Пиш… Не, не беше така. Пицен, да, Пицен се казваше! Та значи говедата били превеждани от големите поземлени владения на Гней Помпей, наречен по недоразумение Велики, наследени от него по линия на майка му Луцилия, до още по-големите му поземлени владения, наследени от баща му Касапина в Пицен. Говедата са безполезни добичета, освен ако човек не работи в оръжейния бранш или не е обущар или подвързвач на книги. Никой не яде говеждо! Никой не пие краве мляко, никой не прави краве сирене. Имам известни подозрения, че варварите от севера — гали и германи — правят от кравето мляко нещо, което си въобразяват, че е масло, но то смърди на гранясало, също както хлябът им мирише на плесен, а каруците им скърцат ужасно. Е, те няма как да знаят какво представлява истинското масло, освен това живеят по земи, където студът не позволява отглеждането на нашето красиво маслиново дръвче. Но ние, заселилите се на този топъл и плодороден полуостров, знаем какво е зехтин, както знаем и какво е вино — двата най-чудесни подаръка, които боговете са оставили на хората. Защо му е на човек да гледа говеда в Италия, да не говорим да ги превежда и развежда от едно пасбище на друго, дето е на стотици километри разстояние? Ще му трябват само ако е собственик на оръжейна работилница или на обущарско ателие! Кое от двете повече приляга според вас на Гней Помпей, по недоразумение наречен Велики? Той с война ли се занимава или с обуща? Или може би с войнишки ботуши? А може би е едновременно и обущар, и оръжеен производител!