— Признавам, че си прав — рече някак с нежелание Помпей. — Винаги съм се удивлявал на ясния ти поглед, Цезаре, още по времето, когато очаквах Филип да стори за мен всичко, от което имах нужда. Но той не можа, а ти се справи. Ти политик ли си, математик или магьосник?
— Най-доброто ми качество е трезвият ми разум — засмя се Цезар.
— Тогава значи ще се допитаме до Крас.
— Не, аз ще се допитам до Крас — възрази любезно Цезар. — След като ни натриха носовете и на двамата днес в Сената, никой няма да се разтревожи, задето сме седнали да се утешаваме един друг. Никой не гледа на нас като на естествени съюзници, затова нека не го показваме. С Марк Крас сме приятели от дълги години, затова ще е логично аз да се съюза с него. Мисля, че добрите люде дори няма да се уплашат особено. Но тримата заедно ще ги победим. От днес до края на годината твоето участие в нашия триумвират — ах, колко ми харесва тази дума — ще бъде държано в тайна. Нека само ние тримата знаем за това. Да оставим добрите люде да се заблуждават, че са победили.
— Надявам се, че постоянното ми съжителство с Крас няма да ме подтикне към някой гаф — въздъхна Помпей.
— Ама на теб изобщо не ти се налага да търпиш присъствието му, Велики. Това му е най-хубавото, че сме трима. Аз ще общувам с двама ви. Така дори няма да сте длъжни да се виждате често с Крас. Вече дори не сте колеги в консулството, а частни лица.
— Добре, всички знаем аз какво искам. Знаем какво иска Крас. Но какво очакваш ти от триумвирата, Цезаре?
— Италийска Галия и Илирик.
— От днес се знае, че мандатът на Афраний ще бъде удължен.
— Няма да бъде удължен, Велики. С това трябва да сме наясно отсега.
— Той е мой клиент.
— Но играе в полза на Целер.
Помпей свъси вежди.
— Италийска Галия и Илирик за една година?
— О, не. За пет.
Помпей присви очи. Ленивият лъв изведнъж усети как облак закрива слънцето.
— Какво всъщност преследваш?
— Командването на достойна армия в достойна война. Това дали ще те разсърди?
Помпей мигом прехвърли през главата си всичко, което знаеше за военната кариера на Цезар: някаква легенда за спечелена от него битка при Тралес преди много-много години; граждански венец за храброст; успешен, но по-скоро миролюбив мандат като квестор; блестяща кампания в Иберия, от която току-що се връщаше. Нищо чак толкова сензационно все пак. Къде щеше да се насочи? Вероятно към басейна на Дунав. Дакия? Мизия? Земите на роксоланите? Да, това би бил славен поход, но не можеше да се сравнява със завоеванията на изток. Гней Помпей Велики се беше сражавал с велики царе, а не с варвари, които си боядисват лицата или си татуират раменете. Гней Помпей Велики бе стоял начело на легионите още двадесет и две годишен. Къде беше тогава опасността? Нямаше я.
Лъвът се успокои и Помпей широко се усмихна.
— Не, Цезаре, не виждам защо да се сърдя. Пожелавам ти успех.
Покрай сергиите с гипсовите бюстове на Помпей, та в Мацел Купеденис, ето го Гай Юлий Цезар на петия етаж, при Марк Крас, който не бе благоволил да присъства сутринта в Сената. Крас страдаше от наранената си гордост и се дразнеше, че проблемът му оставаше нерешен. Нямаше причини да се страхува от разорение, но се оказваше, че човекът с най-голямо влияние в деловите среди е неспособен да разреши проблем, който изглежда елементарен. Под въпрос беше самото му положение на най-ярка звезда на деловия небосвод, репутацията му беше пострадала жестоко. Всеки ден при него идваха разни важни особи от конническото съсловие да го питат защо не е успял да промени договорите с откупвачите на данъци, всеки ден трябваше да им повтаря, че в Сената са се настанили неколцина упорити хора, които дърпат останалите, както се дърпа бик за халката на носа. Богове, та нали от него се очакваше да дърпа всички като бик! И тук не ставаше въпрос само за политическата му кариера и за общественото му влияние: мнозина конници го подозираха, че той е намислил нещо, че умишлено бави разрешаването на проблема с договорите. Като капак на всичко косата му капеше като котешка козина през пролетта!
— Да не си ме доближил! — предупреди той Цезар.
— Защо не? — усмихна се Цезар и седна в ъгъла на писалищната маса.
— Защото не търпя хора край себе си.
— Ти си се отчаял. Хайде, горе главата, нося добри новини.