— Да поканим Помпей на вечеря.
Цезар беше объркан. На Аврелия й се стори, че отново го вижда като малко момче. Накрая Цезар се засмя.
— Майко, майко — рече той, — какво щях да правя без теб? Юлия и Великия? Мислиш ли, че е възможно? Толкова се чудих как да го обвържа трайно с моята кауза, но дори не се бях сетил за подобна възможност! Права си, не забелязваме как децата ни растат. Аз имах някакви смътни подозрения, преди да се прибера, но тук заварих Брут и реших, че всичко е наред.
— Евентуален брак би имал смисъл само ако са влюбени — посъветва го Аврелия. — Затова не прибързвай и не се издавай пред двамата какво очакваш от запознанството им.
— Няма, разбира се, че няма. Кога предлагаш да го поканя?
— Изчакай първо да се уреди въпросът с поземления закон. И не му давай зор, дори след като се запознаят.
— Тя е красива, тя е млада, тя е Юлия. Великия ще я поиска още щом свършим с вечерята.
Но Аврелия поклати глава.
— Великия нищо няма да поиска.
— Защо?
— Беше ми го казал още Сула навремето: Помпей се страхува да поиска ръката на принцесата. А Юлия, синко, е принцеса. Най-голямата аристократка в цял Рим. Една чуждоземска царица не би могла да се сравнява с нея в очите на Помпей. Затова и той няма да я поиска от страх да не му откажеш. Това бяха думите на Сула: Помпей по-скоро ще си остане ерген, отколкото да рискува някой да му откаже. Затова той стои и чака някой баща на принцеса сам да му я предложи. Ти ще трябва да направиш първата стъпка, Цезаре. Но нека Помпей първо влезе в капана. Той знае, че Юлия е сгодена за Брут. Ще видим как ще реагират двамата, щом се запознаят. — Аврелия стана и отнесе бюста на Помпей. — Ще върна това на мястото му.
— Не, сложи го на някоя лавица до леглото й и постъпи, както си смятала в самото начало: раздай детските й дрешки — посъветва я Цезар и доволно се усмихна.
— Тя ще се смути, ако узнае, че тайната й е разкрита.
— Не и ако ти я смъмриш, че приема такива скъпи подаръци от Юния, която се чуди какво да прави парите на майка си. Така ще може да се радва на Помпей и няма да се срамува.
— Върви да си лягаш — подкани го майка му от вратата.
— Това и смятам да направя. И благодарение на теб ще спя като омаян от сирена моряк.
— Това, Цезаре, беше пресилена метафора.
На втория ден от януари Цезар представи своя законопроект за земята за разглеждане в Сената. Сенатът изтръпна при вида на близо трийсетте дебели свитъка пергамент, които консулът нареди в краката си. Това, което се приемаше за нормален обем на един нормален закон, сега изглеждаше като ученическо домашно; лекс Юлия агрария включваше повече от сто глави.
Тъй като залата на Курия Хостилия не беше с добра акустика, консулът отново извиси гласа си и представи накратко пред колегите си от римския Сенат обемистия документ, който носеше името му. Жалко за Бибул, че не участваше в изготвянето на законопроекта, иначе щеше да се запомни като лекс Юлия Калпурния агрария.
— Писарите ми са приготвили триста копия от законопроекта; времето не позволи да има по едно за всеки от вас — оправда се Цезар. — Все пак на двама от вас се пада едно копие, а за народа остават други петдесет. Ще отворя временна служба пред Базилика Емилия със секретар — юрист и асистент, които да отговарят на питанията на гражданите. Към всяко копие стои прилежащ конспект, включващ полезни справки и препратки към съответните клаузи или глави в случай, че заинтересованите читатели проявяват по-голямо любопитство към конкретни въпроси.
— Ти се шегуваш! — присмя му се Бибул. — Никой няма да си направи труда да прочете толкова дълъг закон!
— Искрено се надявам всеки да го прочете — отвърна Цезар. — Очаквам критика. Очаквам полезни предложения, искам да чуя къде са допуснати слабости. Остроумните могат да се хвалят с лаконичния си език, но ако един закон изисква да е дълъг, а е написан кратко, значи не е добър закон. Трябва да се разгледа всяка възможност, да се прецени, да се обясни. За да бъде добър, един закон трябва да бъде подробен. Ще ви предложа и няколко кратки законопроекта, назначени отци, но всеки от тях ще бъде представен по начин, който да отговаря най-добре на съдържанието.
Цезар замълча, за да даде думата на сенаторите, но никой не се обади.
— Италия и Рим са едно и също, нека се разберем веднъж завинаги. Общинските земи на италийските градове, градчета, области и общини принадлежат на Рим, а вследствие на войните и миграцията из полуострова са опустели цели райони, които по своята занемареност напомнят на Гърция. В същото време градът Рим се пренасели. Осигуряването на евтиното жито се превръща в непоносима тежест за хазната и нека думите ми не бъдат възприемани като критика по адрес на Марк Порций Катон и неговия закон. Според мен неговата инициатива беше похвална. Без нея щяхме да сме свидетели на постоянни бунтове и размирици. Но истината е, че вместо да търсим нови средства за покриване цената на зърното, по-добре ще е да намалим населението на града, като предложим на бедните възможност да влязат в армията.