Освен това имаме петдесет хиляди ветерани, които са се уволнили от войската, но и до ден-днешен скитат из полуострова, включително из улиците на този град, без да имат къде да отседнат, за да си починат след дългата служба и да се радват на семеен живот. Това са все още относително млади мъже, които спокойно биха могли да се задомят и да осигурят на Рим бъдещите поколения войници, вместо да оставят подире си деца с неизвестни бащи, които да се влачат за полите на мизерстващите си майки. Ако нашите завоевания не са ни научили на друго, то поне са ни научили, че най-добре се сражават римляните, че най-добрите пълководци са римските, че само римските войници биха се съгласили да обсаждат в продължение на десет години една-единствена крепост, че само римляните ще преживеят претърпените загуби и ще се хванат отново за оръжието.
Това, което предлагам, е закон, който да уреди разделянето на цялата площ на римската държавна земя из полуострова, като изключим кампанската държавна земя и държавната земя, прикрепена към Капуа — нашия най-ценен военен полигон. Законопроектът ми съответно включва земите на градове като Волатера и Ареций. Когато се захвана да подреждам обозначителните знаци на овчите пътеки из Италия, искам да знам, че тези пътеки представляват на практика огромната част от държавните владения извън Кампания. А защо изключвам Кампания ли? Защото поземлените участъци там са били давани под аренда вече твърде дълго време и всички онези, които са свикнали да разчитат на тях, ще се чувстват ощетени, ако им ги отнемем. В тяхното число включвам и ощетения конник Публий Сервилий, за когото се надявам, че отново е засадил лозята си и прилага своите лозарски умения.
Дори тази подигравателна забележка не предизвика възражение! Тъй като столът на Бибул беше на крачка встрани и зад него, Цезар не можеше да прочете реакцията по лицето му, но все пак беше странно, че колегата му дори не се обади. Мълчеше и Катон.
— Без да отнемам земята на никой настоящ ползвател на държавна земя, каквато той е получил според клаузите на предишния поземлен закон, изчислих, че неизползваните към момента държавни земи ще позволят на около трийсет хиляди посочени от закона граждани да се сдобият с по около десет югера земя. На нас ни остава да открием как да използваме частно притежаваните земи, така че да задоволим потребностите на още петдесет хиляди граждани. В тази сметка включвам петдесетте хиляди римски ветерани и трийсет хиляди римски бедняци. Без да смятаме ветераните, които вече са се настанили в града, отдаването на земя във владение на трийсет хиляди бедни римски жители ще облекчи хазната с около седемстотин и двайсет таланта годишно покрай намаляването квотите на евтиното зърно. Към това ще прибавим и двайсетте хиляди ветерани, които понастоящем живеят в града. Облекчението ще бъде съпоставимо с допълнителната тежест, която законът на Марк Порций Катон наложи на държавния бюджет.
Но дори да се стигне до нова финансова тежест за държавата, тъй като тя ще трябва да изкупи частните парцели земя, за да ги раздаде на бедните, хазната е в състояние да покрие тези еднократни разходи заради изключително нарасналите доходи от източните провинции, и то при условие, че намалим размера на данъците, записани в държавните договори. Не мисля, че двайсетте хиляди таланта печалба, които Гней Помпей Велики осигури на римската хазна със своите успешни завоевания на изток, ще стигнат да покрият всички разходи по покупката на земя, защото страничните приходи на хазната драстично намаляха след решението на Квинт Метел Непот да премахне пристанищните такси и митата — благороден жест, който лиши Рим от изключително необходими финансови постъпления.
Това поне нямаше ли да предизвика някоя гневна реплика? Не. Вярно, че Непот се намираше по това време в Испания, но Целер заемаше почетно място на първия ред. Още не му бе дошло времето да замине за Галия.
— След като разгледате моя поземлен закон, ще се уверите, че в него няма нищо фрапантно. Няма да се оказва какъвто и да е натиск върху настоящите земевладелци да се отказват от имотите си в полза на държавата, няма да се налага каквото и да е насилствено намаляване цените на земята. Земята, която държавата ще откупи от частния собственик, ще се плаща по пазарни цени, така както са били определени от нашите високоуважавани цензори Гай Скрибоний Курион и Гай Касий Лонгин. Съществуващите нотариални актове няма да се оспорват от закона, нито ще се водят съдебни дела за отнемане на собствеността. С други думи, ако някой е преместил синорите си, но никой не е оспорил това, то размерът на собствеността ще се определя според твърденията на собственика.