Човек, получил държавна земя, няма да има право да я напуска или препродава в идните двайсет години.
И най-накрая, назначени отци, законът предвижда закупуването и разделянето на държавната земя да се осъществява от поземлена комисия, състояща се от двайсет видни конници и сенатори. Ако сенатът вземе решение в полза на моя законопроект, което аз да подложа на гласуване в народното събрание, то пак сенатът ще се ползва от привилегията да назначи двайсетте конници и сенатори. Ако ми откаже одобрението си, изборът ще бъде сторен от народа. Ще се създаде и втора комисия, включваща петима консуларни сенатори, която ще осъществява надзор върху поземлената комисия. Аз самият няма да членувам нито в първата, нито във втората комисия. Не искам да съществува и най-малко подозрение, че Гай Юлий Цезар използва законодателната си дейност за собствено облагодетелстване или с цел да превърне в свои клиенти всички облагодетелствани от разпределението на земята.
Цезар въздъхна, усмихна се и вдигна ръце.
— Достатъчно за днес, почитаеми членове на Сената. Давам ви дванайсет дни да прочетете законопроекта и да се приготвите за дебат. Това означава, че следващото заседание на Сената, посветено на лекс Юлия агрария, ще се състои шестнайсет дни преди февруарските календи. Сенатът обаче ще се събере извънредно след пет дни, което се пада на седмия ден преди януарските иди. — Цезар си придаде лукаво изражение. — За да съм сигурен, че няма да се пренатоварите, уредил съм по едно копие да бъде лично занесено до дома на двеста и петдесетте по-старши членове на Сената. А тях ще помоля да не забравят за по-младите си колеги! Нека тези, които четат бързо, да предадат своето копие на приятел. Иначе ще помоля младшите сенатори да се престрашат и да помолят по-възрастните си колеги да четат заедно.
С това сложи край на заседанието и си тръгна, придружен от Крас. Докато се разминаваха с Помпей, Цезар го удостои с почтително кимване и нищо повече.
Катон обаче имаше какво да каже, докато двамата с Бибул се отдалечаваха.
— Ще прочета ред по ред всички тия безбройни свитъци — закани се той — Все някъде ще открия слаби места. Предлагам ти и на теб, Бибуле, да го сториш, нищо че правните текстове не ти понасят. Което си е истина, всички трябва да ги прочетем.
— Ако законопроектът наистина отговаря на изложението, което той направи, не ни остава какво да критикуваме. Слаби места няма да има.
— Да разбирам ли, че си за законопроекта? — изрева Катон.
— Разбира се, че не съм! — тросна се обиден Бибул. — Исках да кажа, че ако се обявим публично против него, позицията ни няма да изглежда конструктивна, а ще я изтълкуват като заяждане.
Катон учудено го изгледа.
— И това те притеснява?
— Не точно, но се надявах да имаме пред себе си някоя преработена версия на законите на Сулпиций или Рул — нещо, с което винаги можем да се заядем. Няма защо да се показваме още по-неприятни на народа.
— Много е силен за нас — отбеляза в типичния си мрачен стил Метел Сципион.
— Не, не е! — изкрещя Бибул. — Няма да успее, просто няма!
Когато пет дни по-късно сенатът се събра, въпросът, който щеше да се обсъжда, бяха договорите на азиатските публикани. Цезар не носеше този път купища от свитъци, а един-единствен документ.
— Проблемът се протака повече от година, а за това време отчаяни откупвачи на данъци съсипват римската администрация в четири провинции: Азия, Киликия, Сирия и Витиния-Понт. — С тона си той изразяваше отношението си към конфликта. — Но дори така сумите, които нашите цензори са приели от името на хазната, са неизпълними. Докато не сложим край на това унизително положение, нашите приятели и съюзници от източните провинции ще са жертва на същински грабежи и ще дойде денят, когато ще прокълнат Рим. Управителите на провинциите прекарват половината от времето си в разправии с представителите на разгневените ни съюзници, а другата половина — в надзор на ликторите и войниците, които трябва да подпомагат откупвачите при пладнешките обири, които ежечасно извършват.